— В основата на трона има изписано нещо. Успявам да разчета думата „Друзала“.
— Какво означава това?
— Не знам. Навярно името на съществото, което трябва да седи на този трон. Или може би името на място, чийто владетел трябва да отдъхва тук.
Единственият друг белег на залата бе, че в стената отсреща чернееше огромна дупка.
— Мисля, че трябва да продължим натам — каза Каспар.
— Не бих го препоръчала — отекна глас зад тях. — Освен ако не знаете точно къде отивате.
Двамата с Флин понечиха да се обърнат и се оплетоха във въжената сбруя. Докато Каспар сложи на пода своя край на бронята, говорещият вече се бе приближил съвсем до тях. Каспар извади меча си.
Беше жена на средна възраст, косата й бе покрита с шал, но се виждаха достатъчно посивели кичури сред черното. Очите й бяха тъмни, а кожата бледа, все едно никога не е виждала слънце.
Нещо неземно имаше в нея, но Каспар не можеше да го определи точно. Може би бе просто от атмосферата тук или от това, че жената бе успяла да се приближи до тях така неусетно.
— Прибери меча, Каспар от Оласко. Не съм заплаха за вас. Флин изглеждаше отново на ръба на паниката.
— Коя сте вие?
Въпросът сякаш леко я развесели.
— Коя съм аз ли? — Замълча за миг и каза: — Аз съм… Наричайте ме Хилди.
Каспар пристъпи към нея нащрек, без да прибира меча в ножницата.
— Простете ми подозрителността ми, госпожо. Трябва да разберете, че в последно време двамата с моя приятел бяхме споходени от по-странни събития и злочестини, отколкото преживяват повечето хора през целия си живот. Тъй като сме на стотици мили от всичко, което би могло да мине за цивилизация, притеснително е да заварим някой друг тук, колкото и да не е застрашително поведението ви. Тъй че простете ми, че не съм доверчив.
— Разбирам.
— Откъде знаете кой съм?
— Аз знам много, Каспар, сине на Констънтайн и Мериана, наследствен херцог на Оласко, брат на Талия. Бих могла да изредя твоя живот от мига на раждането ти до тази минута, но нямаме нужното време.
— Ти си вещица! — извика Флин.
— А ти си глупак, Джером Флин, но след всичко, което преживя, е изненадващо, че още не си полудял. — Без да обръща внимание на меча в ръката на Каспар, тя мина покрай него и застана пред Флин. Докосна го и рече: — Страданието ти скоро ще свърши. Обещавам.
Флин изведнъж заприлича на прероден човек. Допреди миг изглеждаше на ръба на пълния срив, а в следващия бе бодър и окрилен, изпълнен с радост и решимост. Без да може да скрие усмивката си, попита:
— Как го направихте това?
— Един някогашен мой познат ги нарича „хитрини“. Разполагам с доста от тях. — Обърна се и погледна Каспар. — Колкото до това коя съм, не бихте могли да го разберете. Да кажем, че съм само бледото ехо на съществото, което бях преди векове, но противно на нечии мнения, все още не съм напълно мъртва. Тук съм, за да ви помогна, Каспар. На теб и на Джером.
Каспар се обърна към спътника си.
— Знаеш ли, така и не знаех, че името ти е Джером. Просто те наричах Флин през всички тези месеци. Ти така и не ми го каза.
— Не си питал — отвърна Флин. — Ти също така и не ми каза, че си херцогът на Оласко. — Флин се засмя. — Не знам защо, но изведнъж започнах да се чувствам великолепно.
— Магия — каза Каспар и кимна към Хилди.
— Съвсем малка — каза тя. — Не разполагам с много, за да я разхищавам, за жалост.
— Как разбрахте, че сме тук? — попита я Каспар.
— О, аз те следя от доста време — отвърна Хилди, приковала тъмните си очи в Каспар. Всъщност всичко започна съвсем случайно. Попадна в полезрението ми, докато се забавляваше с един мой стар противник. Той пребиваваше в твоята цитадела и причини много големи неприятности.
— Лесо Варен. Тя кимна.
— Това е само едно от многото имена, които имаше през годините. — Обърна се и изгледа Флин. — Моля да ни извиниш.
Флин седна кротко на пода, главата му клюмна и той заспа.
— Не разполагам с много време. Дори поддържането на тази… външност е трудно за дълго време. Зная, че имаш въпроси, но в по-голямата си част ще трябва да останат незададени. Ето какво трябва да знаеш, Каспар. Обстоятелствата са те довели до кръстопът в съдбата на държави и светове и дори най-малкият избор може да има невъобразими последствия. Ти беше във всякакво отношение хладнокръвен и безсърдечен, дори зъл кучи син, Каспар — убийствено, амбициозно, злопаметно чудовище.
Каспар не отвърна нищо. Никой никога не му беше говорил така, но трябваше да признае, че всяка дума е истина.
— Но ти имаш шанс, даван на малцина хора през живота им, шанс да се промениш, да извършиш нещо неегоистично и героично, не защото някой ще научи или дори ще одобри какво си извършил, но защото то ще върне малко правда в един свят, който ти се постара да опорочиш. Може би ще е важно, когато отидеш пред Лимс-Крагма и бъдеш преценен за следващия си живот на Колелото. Ти преживя едва няколко седмици като селяк, така че представи си какво би било да си селяк за цял живот. Изкупи греховете си и навярно ще избегнеш тази съдба. — Добави с лека усмивка: — Макар да се съмнявам, че ще си спечелиш нов живот във власт и привилегии, каквото и да сториш.