— От колко време служите тук? Самас спря пред една врата и каза:
— Можеш да спиш тук. — Помълча, сякаш пресмяташе. — В бастиона ще да съм някъде от около четиристотин трийсет и две години, до идущото Средилетие.
Слисан, Каспар каза:
— Не изглеждаш толкова възрастен. Самас се засмя.
— Има си и някои предимства в служенето на боговете. — Тонът му отново стана сериозен. — Но мисля, че трябва да привлечем няколко нови члена. Попитахме боговете за това и чакаме отговор.
— От колко време чакате?
— Не много. Двайсет и седем години, нищо работа.
Каспар му пожела лека нощ и влезе в стаята, или по-скоро монашеската килия. Имаше постеля, маслен светилник, кремък и огниво, грубо одеяло и купа и кана, пълна с прясна вода. В купата бе поставена и метална чаша.
Не знаеше дали ще може да заспи, толкова нетърпелив беше да получи отговор на многобройните си въпроси, преди да го подканят да си тръгне на заранта, но още щом отпусна глава на дебелия дюшек, заспа.
Събуди се на зазоряване. Намери корито в края на коридора, с достатъчно вода, за да се изкъпе. Съжали, че няма с какво да изпере и дрехите си.
Двамата старци го чакаха в кухнята. Джелеми го подкани да седне. Сложиха му голяма порция гореща овесена каща, прясно опечен хляб, мед, сирене и чай. Каспар благодари и почна да яде, а Джелеми заговори:
— Обсъдихме твоя разказ и сме объркани защо добрият отец Елект от храма на Калкин те е пратил при нас. Едва ли знаем нещо, което да не му е достъпно.
— Според мен не може да има по-дълбока причина от това, че е искал проблемът му да стане нечий друг проблем — отвърна Каспар.
Джелеми и Самас се спогледаха удивено, след което се разсмяха.
— Знаеш ли, така и не го помислихме това — каза Самас. — Може би защото е прекалено очевидно.
Каспар кимна.
— Забелязал съм, че хората често пренебрегват очевидното.
— Мда. Не ни се иска да те отпратим оттук без никаква помощ — каза Джелеми. — Защо не останеш още един ден и ще помислим дали няма нещо, което може да сме пропуснали.
— Благодаря — каза Каспар. — Тъкмо съжалявах преди малко, че нямам възможност да си изпера дрехите.
— С това можем да те уредим — каза Самас. — Като свършиш с яденето, намери ме в градината и ще ти покажа къде можеш да се опереш.
Двамата Пазители станаха от масата и оставиха Каспар сам. Той се подкрепи с още паница овесена каша и сирене и поседя малко, доволен, че има цял ден за отдих след толкова много тежки дни.
На вечеря се чувстваше като нов. Беше изпрал дрехите си, макар да се чувстваше неловко, докато стоеше гол и ги чакаше да изсъхнат до огъня. После беше обядвал и си поспа дълго и хубаво. Знаеше, че тази вечер ще е последната възможност да получи някаква информация от Пазителите, тъй че прекара следобеда, като премисляше въпросите, Които да им зададе.
Подхвана със съвсем небрежен тон:
— Бихте ли ми казали как е възникнал вашият орден? Джелеми махна с ръка към Самас и рече:
— Той е малко повече историк от мен.
— Малко се знае за времето преди Войните на хаоса — заговори Самас. — Казано е, че човекът е дошъл тук от друг свят, през големи разцепи в небето. Знае се, че тук преди нас е живяла друга раса.
— Господарите на дракони ли? — попита Каспар.
— Така ги наричат хората. Други раси ги знаят като Древните.
— Мислехме си, че бронята навярно има нещо общо с тях.
— Има, но не по начина, по който си мислиш — отвърна Самас.
Джелеми му хвърли поглед, който намекна на Каспар, че е изтървал нещо, за което не искат да знае.
— Щом не е от Господарите на дракони, значи е… плячка или трофей някакъв?
Джелеми се отпусна в стола си и въздъхна.
— По-скоро напомняне според мен.
— Открили сте нещо за нея след последния ни разговор? Самас кимна.
— Проучихме архивите и трябва да призная, че цялото това нещо ми се стори интригуващо. Не е от този свят, а твърдението на монаха, че е някак си „грешно“, събуди един смътен спомен. Попрочетох и мисля, че вече знам какво е имал предвид.
Джелеми го стрелна предупредително с поглед, а Самас рече:
— Защо просто не му кажем? Той най-вероятно ще умре, преди да е успял да каже каквото и да било на някой, който може да ни причини неприятности.
Джелеми стана и с укоризнен тон заяви:
— Много добре, но ако се наложи някой да обяснява на боговете защо този човек е научил тайните им, няма да съм аз! — Кимна към Каспар. — Побъбрете си хубаво двамата. Аз ще ида да се погрижа за пилците.
— Какво е това, дето Джелеми не иска да ми го кажете? — попита Каспар.