— Ти каза, че си благородник, тъй че колко си вътре в теологията?
Каспар сви рамене.
— Колкото всеки друг мирянин, предполагам. Изпълнявам си задълженията в храмовете.
— Но не вярваш ли?
— Твърде много съм слушал и чел, за да не вярвам в боговете, Самас. Но понякога ми е трудно да повярвам, че много ги интересува моят избор в живота!
— В основни линии си прав. Единственият проблем на твоя живот, който е важен, е как го живееш, а това е между теб и Лимс-Крагма. Тя ще те съди и ще реши къде да се върнеш на Колелото. — Монахът се изсмя сухо. — Тя е единственото божество, с което всички хора се срещат, рано или късно. — Стана от масата. — Помогни ми да разчистя чиниите.
Каспар събра чиниите, а Самас се зае с приборите и чашите. Отнесоха ги в дървения умивалник, до който бе поставено ведро със сапунена вода. Самас каза:
— Изгреби остатъците в онова ведро до краката ти. Даваме ги за храна на пилците и прасетата.
— Имате прасета?
— О, имаме си доста хубава ферма от другата страна на градината — отвърна Самас и се захвана да чисти чашите, като първо ги топваше в сапунената вода, след което ги оплакваше във ведро с чиста. — Слиза се малко надолу по склона, на едно хубаво плато. Бихме могли да храним повече Пазители, ако се наложи. Все едно, това, което трябва да знаеш, е, че поученията в храмовете за мирянството са само малка част от истината за боговете. Това, което знаят храмовете, на свой ред е само част от истината, макар и по-голяма част от това, което поучават. А това, което знаем ние, Пазителите, е повече от знанието на храмовете, макар че те ще се ядосат, ако го чуят.
— Но и това, което ние знаем, на свой ред е само малка част. Някои теолози твърдят, че дори знанието на боговете е ограничено и че съществува само едно същество, което знае всичко, Великият ум или божествеността, същество толкова всеобхватно и всезнаещо, че всички наши опити да проумеем естеството му са жалки опити в абстракцията. Казано е също така, че хората са създали боговете. Че боговете изпълняват нашите очаквания за тях, поради което са ни нужни толкова много. Трудно е да си представи човек едно-единствено същество, което поема отговорността за всичко в тази вселена и другите вселени, за които знаем. Тъй че човек е създал богове за всяка мислима функция. Не знам дали това е вярно, но със сигурност знам, че всеки бог има своя роля. — И добави: — Над по-малките божества са съществували седем по-велики божества.
— Мислех, че има само пет по-велики божества — каза Каспар.
— Толкова са сега. Но преди Войните на хаоса са били седем. Едно е умряло по време на Войните на хаоса — Арч-Индар, Богинята на Доброто. Това предизвикало ужасно неравновесие, тъй като не е имало сила, която да противодейства на Бога на Злото. Името му никога не се споменава, защото дори да си помислиш за него означава да привлечеш вниманието му към себе си и да се превърнеш в негов раболепен слуга.
— Разбирам, че това би създало сериозен проблем — каза Каспар с тон, който издаваше, че не вярва напълно на това, което чува. Според повечето учени Войните на хаоса бе просто легенда за сътворението, приказка, която да обясни как светът е станал такъв, какъвто е.
Самас се усмихна.
— Разбирам, че не ми вярваш, но това е без значение. Няма да ти кажа името му. — Смигна на Каспар. — Защото не го знам. Повечето теолози го наричат Безименния.
— Някога щях да се изсмея открито на всичко това, но всичко, което преживях през последните няколко години… — Каспар поклати глава. — Ще се опитам да отворя ума си.
— За да разбереш каква катастрофа е било това, трябва да разбереш нещо за начина, по който действа вселената. Нищо не се унищожава. Можеш ли да разбереш това?
— Но аз съм виждал неща, които са унищожени — отвърна Каспар.
— Виждал си неща, които са преобразувани. — Самас посочи сандъка с дърва. — Ако взема парче дърво и го сложа в камината, какво става?
— Изгаря.
— Би ли казал, че се унищожава?
— Да — отвърна Каспар.
— Но не се. Превръща се в огън, в светлина и дим, и в пепел. Когато човек умре, тялото изгнива и като всичко останало в природата е част от цикъл. Ние погребваме телата или ги изгаряме, но все едно дали тялото храни червеи, или се превръща в пепел, то се преобразува, не се унищожава. Но умът и духът продължават да живеят. Знаем, че духът отива, за да бъде претеглен, и ако е ценен, се връща на по-добро място на Колелото на живота. Ако е по-малоценен, на по-низше място. Но какво става с ума? — Каспар вече бе наистина заинтригуван.
— Какво става с ума?
— Той отива при боговете. Онова, което си преживял, което си научил, е целостта на универсалното познание — всяко живо същество връща съзнанието си на боговете. А те на свой ред еволюират.