— Мисля, че разбирам.
— Добре. Някъде между сътворението на вселената и Войните на хаоса нещо ужасно се е объркало. Безименния най-вероятно е виновникът, но не знаем със сигурност. Дори живите богове не го знаят. Но в един критичен момент, когато вселената се е променяла, в небесата е избухнала война. Понизшите богове се вдигнали срещу по-великите богове, а с тях се разбунтували Господарите на дракони и се опълчили както на по-низшите, така и на по-великите богове. Господарите на дракони били прогонени от тази вселена и били оставени да скитат в чуждо измерение до Войната на разлома.
— Наистина?
— Заради това е било всичко. Не мислиш, че е било нещо толкова дребно като това, че цураните искали да завладеят богат на метали свят, нали?
— Мислех, че е имало нещо общо с цуранската политика на Келеуан.
Самас се усмихна, избърса ръцете си с кърпа и подкани с жест Каспар да седнат на кухненската маса.
— Виждам, че си образован човек. Не, каквото и да са си мислели нашествениците, зад атаката е стоял Безименния. Виждаш ли, злото печели от крайния хаос или крайния ред. Доброто печели от равновесието между двете. При тотален ред няма растеж. При тотален хаос всеки и всичко непрекъснато са в риск. В края на краищата ще откриеш, че в своето естество злото е лудост.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид. Самас изгледа Каспар както наставник би изгледал злонравно дете.
— Разбира се, не се налага да ти го обяснявам, нали?
— Наистина не съм сигурен — каза Каспар.
— Правил ли си някога злина на човек… просто за да му навредиш? Или винаги си имал причина?
Каспар отговори бързо:
— Винаги е имало причина.
— Ето — каза Самас и седна. Посочи на Каспар да му сипе чаша вода. — Човек никога не гледа на себе си като на „зъл“, каквото и да мисли другият за това, което е направил. В природата ни е. И това е голямата тайна на злото. Тези, които вършат зло, никога не гледат на него като на зло.
Каспар му подаде чашата и седна.
— Добре, вършил съм неща, които сега поставям под въпрос.
— Значи си станал по-мъдър с годините. Но навремето изборът, който си правил, ти е изглеждал разумен. — Самас вдигна ръка, за да прекъсне всякакъв спор. — Дори да е имало съмнителни избори тогава, сигурен съм, че си ги оправдавал като необходими, „целите оправдават средствата“. Прав ли съм?
Каспар кимна примирено.
— Ако всеки избор се претегля на морална основа — сиреч, без да се търсят оправдания като справедливост, отмъщение или наложена от обстоятелствата безскрупулност, — то в света щеше да се върши далеч по-малко зло. Всяка вяра във всеки храм има едно общо верую, в една или друга форма: прави това, което би искал да правят на теб.
Каспар скръсти ръце на гърдите си.
— Мисля, че вече разбирам.
— Добре. Защото ако наистина го разбираш, тогава ще разбереш, че единственото обяснение за злото извън оправданията, които правят хората, е, че то е лудост. Унищожително е и не води до нищо полезно. Накратко, злото е безумие.
— Продължавай.
— Трябва сериозно да вникнеш в това понятие, за да мога да ти кажа останалото, което трябва да узнаеш, преди да си заминеш. — Самас се покашля и отпи глътка вода. — Злото е разорително. То само поглъща, но никога не създава.
— Значи по своята същност Безименния трябва да е безумен?
— Да! — каза Самас и плесна с ръка по масата. — Ето, че наистина разбираш. Безименния е толкова способен да бъде разумен, колкото едно пиле да свири на рог. — Примерът озадачи Каспар и Самас посочи устата си. — Няма устни. Можеш да учиш колкото искаш едно пиле, но то никога няма Да се научи.
Обяснението бе наистина забавно.
— Добре, ще приема възгледа, че злото е безумие.
— Добре, защото така ще разбереш и следващото. Когато Арч-Индар умряла, другите Велики богове — от страх, че Безименния може да остане без противник и ще се изгуби равновесието — са сторили нещо, което се е случило единствено тогава: съюзили се. Останалите Велики богове, дори Въздържащия се, приложили обединената си мощ, за да прогонят Безименния в друго селение.
— И така са останали Петимата богове?
— Да, макар че би могло да са и четирима. Хелбинор, Въздържащия се… ами, той просто нищо не прави. Той се въздържа. — Самас сви рамене. — Това е едно от онези неща, които могат да накарат един теолог да се пропие.
— Щом са обединили мощта си, защо просто не са унищожили Безименния?
Самас се усмихна широко.
— Защото нищо не може да бъде унищожено, нали ти казах.