— Пръстенът го контролира?
— Отчасти. Караната не може да е навсякъде и някой е трябвало да поръча изработката на тези пръстени по бойното поле. Позволяват на подчинените му да дават тактически команди на талноите. Само не му заповядвай да нападне караната, защото ще избухне в пламъци. А, и не забравяй: пръстенът ще те доведе до лудост, ако го носиш повече от час-два наведнъж. Но всеки път, щом ти се наложи да заповядаш нещо на съществото, си го сложи, кажи му какво искаш и то ще го направи. Просто гледай да го сваляш веднага когато можеш. И гледай заповедите да са прости.
— Как да намеря Конклава?
— Това е по-трудната част. Мога да те пратя във вярната посока. Проблемът с голямата магия е в това, че колкото е по-голяма, толкова е по-лесно за… някои хора… да я забележат. Тъй че мога да те отведа в град Султ или по-скоро пред стените му, с твоя сандък с имане и с талноя, а оттам можеш да си купиш кораб. Плаваш на северозапад четиридесет и пет дни, после цепиш право на запад и след още две седмици ще започнеш да виждаш познати води. Отправи се към родния си дом и потърси Талвин Хокинс. Ако успееш да поговориш с него, преди да те е убил или преди новият херцог на Ролдем да е заповядал да те екзекутират на място, Хокинс може да те заведе при Конклава. Кажи им какво си видял и ги помоли да освободят този свят от талноя. И настоявай, че е спешно.
— Защо?
Калкин направи гримаса и този път на лицето му нямаше и намек за хумор.
— Пропуснах да ти го спомена това, нали? След като талноят е изваден от криптата, в която беше скрит, и защитните прегради около него са премахнати, той е като светещ маяк за дасатите. Започват да се оформят магически портали или разломи. Малки, трудно откриваеми. Остават отворени само за минути, но съществото, което уби Макгоин, беше обитател на Косриди, натъкнал се на разлом. А то не представляваше никаква заплаха в сравнение с напълно буден талной. Сам видя колко трудно беше да се убие вергонът с обикновена стомана.
— Почти невъзможно.
— Всяко нещо на Косриди е трудно за убиване, а талноите са едни от най-трудните. — Лицето на Калкин стана още по-мрачно. — Скоро разломите ще започнат да се задържат отворени за по-дълго и ще стават по-големи… и в един момент някой дасатски магьосник или жрец ще го разбере. Не е нужно голямо въображение, за да се досети човек какво ще последва тогава. Разбери едно: ако техният свят за теб е неприятен и опасен, то вашият за тях е тучен рай, защото съществата лесно могат да се прехвърлят от по-низши към по-висши селения. Спомни си какво ти каза Самас за истинското естество на Изумрудената кралица: демонът, който я беше обсебил, искаше да властва тук и можеше да действа извън правилата, които обвързват нас, боговете, и вас, смъртните. Караната на дасатите с радост би добавил този свят към своята империя и с удоволствие ще избива години наред човешки същества, за да забавлява своя народ в отечеството си. Представи си, че си застанал срещу армия от талнои на бойното поле.
— Трябва ни магия.
— Да, и то много. Иди в Опардум. Намери Талвин Хокинс и го накарай да те отведе при водачите на Конклава. Покажи им талноя и да го махнат от този свят! — Помълча и добави: — Защото не го ли сториш, ни предстои война, в сравнение с която Войната на разлома ще е дреболия.
— Защо беше джеасът тогава? Защо просто не… не знам. Просто да беше накарал някой от храмовите жреци да ти донесе това нещо?
Калкин поклати глава.
— Не е мой джеас, нито на някой друг бог. И целта му не беше да го доведе тук. Но ще го премахна, за да можеш да го отведеш онова нещо.
— Кой тогава е поставил на него джеаса и къде се е очаквало да отиде? — попита Каспар.
— Това не е важно — отвърна Калкин и махна с ръка.
Изведнъж цялото тяло на Каспар се разтърси и всичко наоколо се превърна в сива пустош. Усети как въздухът изригна от дробовете му, след което за миг увисна в нищото. После се озова на земята, сред малка горичка, с неизвестно откъде появило се ковчеже със съкровището и талноя до него.
Вдиша дълбоко и потрепери от студ.
Беше вечер и по пътя се виждаха няколко селски коли. Каспар извади пръстена от кесията си и си го сложи.
— Заприличай на грозен слуга — каза на талноя. Изведнъж съществото се преобрази в отвратителен на външност мъж.
— Не чак толкова грозен — каза Каспар и лицето на съществото моментално се промени така, че талноят вече приличаше на невзрачен човек от простолюдието, облечен в прости дрехи, на служба на странстващ търговец. — Кажи нещо — заповяда Каспар.
— Нещо.
— Добре, можеш да говориш. Наричай ме „господарю“.