Все пак съзнаваше, че се връща като изгнаник и осъден. Ако не успееше да избегне разпознаването, беше изправен пред възможността за бърза екзекуция.
Описа каквото знаеше за пристанищните процедури и предупреди капитана, че нещата може да са се променили за времето, което бе преживял далече от дома. Не спомена причината за изгнанието си, както и че всъщност знае малко за пристанищните процедури — като херцог на Оласко всеки път, щом влизаше в залива, всички други гледаха да се отдръпнат от пътя му.
Влязоха в залива по залез-слънце. Един лоцман ги преведе до една от шамандурите за закотвяне и с ръчни сигнали им показа да пуснат котва. После извика:
— Някой да знае оласконски?
Това бе първият риск за Каспар да го познаят, но трябваше да го поеме, тъй като капитанът непременно щеше да го попита защо не иска да преведе. Така че извика:
— Да!
— Останете тук до заранта. Утре призори ще дойде митнически служител. Ако някой слезе на брега, всички ще бъдете обесени като контрабандисти!
— Разбрахме! — извика Каспар и преведе на Берганда. Капитанът се изсмя.
— Това момче сериозно ли говори?
— Да. Тъкмо защото е още момче. Но заплахата не е сериозна. Контрабандата се прави главно по островите, които подминахме на юг. Всеки, който е достатъчно дързък да върти контрабанда в главното пристанище, вероятно заслужава да се лиши от нея. Просто се опитват да гарантират, че няма да слезем на брега, да се напием, да започнем свада и да свършим в затвора, преди да можем да си продадем товара, за да ти вземат таксата.
— Щом казваш. Но мисля, щом слезеш на брега, да накарам момчетата да останат тук до заранта. Понеже ти ще слезеш, нали?
— И какво ще правиш без моряк, който знае оласконски? Капитанът отново се засмя.
— Нищо. Все ще намерим начин да преговаряме, ако някой тук говори онзи квегански, за който казваш, че е сроден с нашия. А бе търговията си е търговия. Много чуждестранни кораби би трябвало да идват в този залив всеки ден.
Каспар се засмя.
— Прави се на глупав и ще се хванат. Значи, щом се стъмни, пускате лодка и ще кажа на момчетата къде да ме откарат. — Подаде му кесията си. — Ето ти още двеста, и сто отгоре. Просто за да гарантираме, че зет ти ще реши да стане моряк. Ще ви трябва достатъчно злато, та да не се гневят много жените ви.
— Благодаря ти — каза капитанът. Каспар се върна в каютата си и зачака.
Странноприемницата беше встрани от пристанището и тиха. Едно от местата, в които кракът на Каспар така и не беше стъпвал през целия му живот в този град. Любимо място за докери, хамали, колари, носачи и друга сган. Едно от местата, където никой нямаше да се вторачва в него.
Каспар и талноят се бяха нанесли предния ден, бяха наели стая в дъното, на долния етаж.
Каспар се стараеше да не се набива на очи, душеше наоколо и се опитваше да се свърже с някой от подземния свят на Опардум. Идеята му беше да предаде съобщение до двореца, на сестра си, но все още беше замаян от новините, които бе научил. Тъкмо беше привършил с обяда си, когато в хана влязоха двама от градската полиция.
Обиколиха небрежно гостилницата и си излязоха. Едно нещо изуми Каспар и той махна с ръка на сервиращото слугинче.
— Да, господине?
— От доста време не съм бил в Опардум… Какъв е онзи знак на раменете на полицаите? Не ми е познат.
— Това е новият ни герб, сър. Имаме си нов херцог. Каспар се смрази, но се престори, че не знае нищо.
— О, нима? Бях по море. Какво се е случило? Момичето се засмя.
— Сигурно сте били чак на другия край на света.
— Всъщност да.
— Ами… тук имаше война и старият херцог беше надвит. Чух, че го прокудили на някакво адско място, но нали знаете какво нещо са клюките. Сигурно гние в собствената си тъмница. Сега управлява херцог Варен.
— Херцог Варен ли? — възкликна Каспар. Стомахът му се сви. Нима Лесо Варен бе успял да обърне нещата в своя изгода?
— Да, много хубав човек. Дойде от Ролдем. Ожени се за сестрата на стария херцог и сега очакват бебе.
— А, херцог Вариен Родоски!
— Да де. Добър човек изглежда като за благородник.
Каспар едва не се засмя на глас. Донякъде от облекчение, защото въпреки опитите си да убие Вариан, знаеше, че той е добър човек. Беше и любящ съпруг, преди да почине жена му, и също така предан баща. Беше и адски добър държавнически брак, доколкото Каспар можеше да прецени. Щеше да донесе стабилност в района и щеше да е почти невъзможно мършоядите наоколо да гризат костите на Оласко.