— Умен човек като теб? Мислех си, че си натрупал доста парици.
Амафи въздъхна.
— Ваше великолепие, над петдесет съм вече и по занаят съм наемен убиец. Като млад изобщо нямаше да можете да стигнете до масата, камо ли да ме бутнете, преди да съм ви убил. Но вече съм изпаднал до това окаяно състояние и единственият друг занаят, с който мога да претендирам, че се справям, е слуга на благородник, а как мога да си спечеля работа, след като единственият, на когото мога да се позова, е човек, който с най-голяма радост би ме убил?
Каспар се засмя.
— Е, аз имам предложение. Както казах в гостилницата, може би имам начин да спра Хокинс да среже гърлата и на двама ни, а и нещо повече — да те изведа оттук жив и здрав някъде, където можеш да минеш в пенсия.
— Имам някои скромни спестявания в Саладор. Ако мога да стигна там…
— Помогни ми да стигна до Тал Хокинс и ще те отведа в Саладор. И ще има много повече от жалките ти спестявания. Ще те уредя за цял живот.
Амафи го изгледа подозрително.
— Няма да струва много, ако животът ми се мери с дни. Каспар се засмя.
— Ти си мошеник, Амафи, и би трябвало да ти прережа гърлото по принцип, но макар да не вярвам, че ще си верен, вярвам, че имаш силен личен интерес.
— Значи няма да храните омраза затова, че ви изоставих в мига на най-голяма нужда — вие в края на краищата сте разумен и разбиращ човек…
Каспар се изсмя отново.
— Никога никой не ме е наричал така. Амафи сви рамене.
— Все едно, вие може и да простите малкото ми провинение, но бившият ми господар — едва ли. В края на краищата аз го предадох на вас.
— А аз унищожих народа му — и той ми прости. Мисля, че ще е склонен да ти разреши да напуснеш града, вместо да те беси, след като ни свържеш. Ще му се наложи да мисли за много по-важни неща.
— Е, тогава отново съм вашият човек, ваше великолепие. Трудна беше тази година, а като ви гледам — и за двама ни. Отне ми близо десет минути, докато ви позная.
— Наистина ли?
— Не знаете колко много сте се променил! Трябва да се погледнете в огледало, ваше великолепие. Сам едва ще се познаете.
— Не бих се отказал от баня и нови дрехи — каза Каспар.
— Тогава наредете ми какво трябва да свърша и докато го върша, идете на баня и после на шивач. Ако успея да намеря бившия си господар, ще трябва да изглеждате възможно най-добре, когато се срещнете.
— Какво значи „ако успея“? Мислех, че е тук в града и ръководи нещата.
— О, не! Той остави бившия ви капитан Куентин Хавревулен с графовете Столинко и Висня да управляват като триумвират в името на сестра ви, докато нещата се подредят. Това стана, когато кралят на Ролдем провъзгласи херцог Родоски за новия херцог на Оласко и го ожени за сестра ви.
— Кралят на Ролдем? И Кеш и Островите са го приели?
— Наложи им се. Хокинс направи Оласко провинция на Аранор и двете — васални на Ролдем.
Каспар се стъписа.
— Значи вече сме част от Ролдем?
— Да, и засега като че ли върши работа. Поне данъците не са се вдигнали и чужди войски не маршируват по улиците, тъй че населението е доволно.
— Значи съм подценявал Хокинс на повече от един фронт. Но къде е той?
— Според мълвата намерил едно момиче от своя народ и се върнал в планините. Ще ми трябва малко злато, за да събера информация.
— Ще го получиш. И докато си подобрявам външността, надявам се да го похарчиш разумно. Открий къде е отишъл старият ми враг. Ужасно е важно да го намеря.
— Да, ваше великолепие, макар да ми се струва странно, че горите от такова нетърпение да го намерите, без да изпитватеникакво желание да го убиете.
— О, с удоволствие бих го убил — отвърна Каспар. — Не съм се променил чак толкова. Но в момента има много по-важни неща от отмъщението.
— Е, ще направя каквото мога.
— Това е всичко, което искам от теб. Сега лягай да спиш на пода и не опитвай никакви хитрини — неподвижният ми слуга ей там е напълно способен да ти изтръгне ръцете от ставите, ако се опиташ да ме убиеш, докато спя.
Амафи погледна талноя и каза:
— Доста злокобно ми се вижда това нещо и дори да не е нищо повече от броня, която държите в ъгъла по непонятни за мен причини, изобщо не бих си помислил да правя такова нещо, ваше великолепие. Поне когато няма изгода за мен.