Собствениците се оказаха двойка от Кралството, готвач и жена му, а мястото бе станало предпочитано за вечеря сред богатите от простолюдието и низшето благородничество. Преди години „Речната къща“ бе имение на благородник, когото Каспар беше разорил. Домът се беше прехвърлял няколко пъти от един собственик на друг, а в последно време бе служил за хан, с курвенски бардак на горния етаж. Сега беше подновен напълно и предлагаше обяд и вечеря по обичай, дошъл от Батира. Не беше всъщност нито хан, нито кръчма. Наричаха го „ресторант“, „място за отдих“ на онзи език. И беше станало наистина популярно — беше идеалното място за хора, чиито домове бяха твърде малки за събирания или чиито средства не им позволяваха да си имат свой готвач и слугински персонал.
Заведението се оказа препълнено. Ако можеше да се съди по тълпата, чакаща да я настанят тази вечер, храната, изглежда, отговаряше на репутацията си. Каспар бе принуден да даде щедър подкуп на уредника, за да му намери малка маса в ъгъла, и то само защото беше все още рано.
Ъгълът устройваше Каспар, тъй като можеше лесно да наблюдава кой влиза и излиза. Мярна из помещението няколко познати лица, не хора, които познаваше много добре, но богати търговци и дребни благородници от бившия му двор. Стори му се забавно, че никой не го забелязва. Започна бавно, с Изстудено бяло вино, внесено от Кралството, с мезе стриди и скариди. Блюдата бяха превъзходни.
Докато се хранеше, видя още познати да влизат в ресторанта, но никой не му обърна внимание. Осъзна нещо за човешката природа: че хората не се разпознават извън познатия контекст, освен ако не са много добре познати. Никой и за миг не си помисли, че мъжът в ъгъла би могъл да е един по-слаб, обгорял от слънцето и по-заякнал Каспар Оласко, защото никой изобщо не очакваше да види бившия херцог да седи в ъгъла на това заведение и да вечеря най-спокойно. Най-много някой да си каже: „Тази вечер видях един, който наистина много приличаше на предишния херцог“.
Хубавата жена, която му сервираше, се казваше Маджери, жената на готвача, и беше чаровна, макар и не склонна към флирт — добре дошла промяна след грубоватите слугини, на които се беше натъквал навсякъде, където беше вечерял, откакто се бе прибрал в града си. Препоръча му няколко блюда. След второто Каспар реши поне да опита всичко, което му препоръча, та дори и да не може да го довърши, тъй като вкусовете и ароматите бяха изумителни.
Другата жена, която обслужваше клиентите, беше с царствена осанка, с червено-руса коса, и човек можеше да я нарече красива, ако не беше високомерната й сдържаност. Усмихваше се, но в усмивката й нямаше много топлота.
Каспар опитваше поредното блюдо — пресни зеленчуци с оцет и плодова салата, поръсена с лимонов сок и подправки. Трябваше му малко време, за да свикне с хрупкаво-тръпчивия вкус, но ароматите бяха чудесни. Маджери му сипа друг сорт бяло вино и каза:
— Тръпчивостта на подправките в салатата не подхожда на повечето вина, но мисля, че ще се уверите, че това върви добре с нея.
Наистина вървеше, Каспар й отвърна с комплимент за добрия избор и започна ново блюдо — пълнен гълъб с подправки и сос.
Амафи влезе в заведението и посочи към него. Уредникът погледна Каспар, после махна на квеганеца, че може да отиде на масата.
Амафи седна и Каспар му каза:
— Опитай гълъба. Възхитителен е.
— Така съм чувал, ваше великолепие.
— Добре изглеждаш — рече Каспар и посочи с вилицата си новите дрехи на Амафи.
— Благодаря. Приятно е човек да е чист.
Маджери се приближи и щом видя Амафи, лицето й замръзна. Тя се поколеба за миг, обърна се и бързо се скри в кухнята.
— Господарю, трябва да напуснем, веднага! — каза Амафи и стана.
Каспар го изгледа стъписано.
— Какво?
Амафи се пресегна и го хвана за лакътя.
— Веднага, господарю. Познаха ме.
Каспар почти се беше надигнал от стола си, когато момичето се върна от кухнята с двама мъже, и двамата облечени в бели дрехи на готвачи. Преди Амафи или Каспар да успеят да извадят оръжие, единият насочи сабя към тях.
— Е, ако това не е най-неочакваната изненада в живота ми, не знам кое е — каза Талвин Хокинс.
Глава 18
Сблъсък
Каспар замръзна.
Съзнаваше колко критичен е мигът. Намерил беше онзи, когото търсеше, но ако кажеше или направеше нещо погрешно, щеше да бъде убит на място.