Две сини очи, хладни и убийствени, го гледаха. Устата на Тал Хокинс се беше стегнала в жестока усмивка. Вечерящите наоколо бяха видели извадената сабя и мнозина ставаха нервно от масите си.
— Седнете и се отпуснете, почитаеми гости, дами и господа. Това е само едно малко неразбирателство, включено в цената на вечерята — каза Тал. И махна със сабята си на Каспар и Амафи към кухнята. — Насам, моля, господа. — И добави с по-нисък тон: — Ще ви пробода, преди да успеете да побегнете.
Каспар стана, тръгна към кухнята и каза:
— Амафи, не прави глупости. Не си вече толкова бърз като някога.
— Да, ваше великолепие — отвърна Амафи. — Факт, с който съм съвсем наясно, за жалост.
Щом влязоха в кухнята, Тал Хокинс им посочи масата в ъгъла.
— Извадете сабите и ножовете си, бавно, включително двата в ботушите и онзи зад токата на колана ти, Амафи, и сложете всичко на масата.
Двамата се подчиниха.
— Виждал съм много удивителни неща, Каспар — заговори Тал, — но признавам, да дойде Маджери и да ми каже, че е видяла Амафи, а след това да изляза и да видя, че той вечеря с теб, честно, това е най-изумителното нещо. Как си се върнал и как може да си толкова безочлив, че да влезеш в собственото ми заведение?
— Честно казано, представа си нямах, че си станал ханджия — отвърна Каспар.
— Това не е хан, това е ресторант. Люсиен и жена му ми бяха слуги в Саладор. Когато войната свърши, отворихме това заведение с жена ми. — Посочи мълчаливата жена, която Каспар бе видял да обслужва масите. Сега стоеше в другия ъгъл и държеше дълъг нож. — Тя знае кой си, Каспар, и с радост би те изкормила, ако й позволя. Да ми предложиш някаква причина да не го направя?
— Не. Но имам да ти разкажа една много дълга и много странна история.
— И защо трябва да те слушам, каквото и да имаш да ми кажеш? Защо просто да не извикам полицаите и да ги накарам да ви откарат на жабешки подскоци в цитаделата, и херцог Родоски да реши какво да прави с тебе… стига, разбира се, Теал да ти позволи да излезеш оттук жив?
— Трябва да говорим насаме — каза Каспар. — Давам думата си, че няма да се опитам да навредя на никого в тази кухня, но когато чуеш каквото имам да ти кажа, ще разбереш защо никой друг не бива да го знае.
— Люсиен — обърна се Тал към готвача.
— Да?
— Вземи единия меч от масата и го опри във врата на бившия херцог, ето тук — каза Тал. — Ако ми посегне, го заколи като пиле.
Люсиен се ухили:
— Да, Тал.
Каспар се наведе и каза тихо в ухото на доскорошния си враг.
— Трябва да занеса нещо на Конклава на сенките.
Талвин Хокинс, някогашният Нокът на сребърния ястреб, последният оросин, се вцепени. После отпусна сабята и се обърна към Амафи:
— Седиш тук и не мърдаш.
— Да, ваше великолепие — отвърна бившият му слуга. Тал се обърна към жена си:
— Ще ти обясня всичко, по-късно.
Тя не изглеждаше доволна, но кимна и прибра ножа.
— Върнете се на работа — каза Тал. — Ако изобщо са останали клиенти, ще искат да ги обслужим.
Люсиен, Маджери и Теал се върнаха на работа и кухнята забръмча от дейност.
— Имам една стая в дъното, където можем да поговорим насаме — каза Тал.
— Искам обаче една услуга.
— Услуга?! Искаш услуга? Ти?! — Тал го зяпна удивен.
— Да. Прекъсна ми вечерята. Надявах се, ако нямаш нищо против, че ще можем да поговорим, докато привърша с яденето. Това наистина е най-чудесната храна, която съм опитвал.
Тал го зяпна стъписан, след това поклати глава и се разсмя.
— От невероятно — по-невероятно. Е, добре. — Махна на Маджери. — Ако нямаш нищо против, би ли поднесла на този… господин остатъка от вечерята му в задната стая? И моля те, донеси и две чаши за вино.
Със сабята, насочена към Каспар, Тал му махна да мине към дъното на кухнята. В задната стая имаше маса с осем стола.
— Тук се храни персоналът — обясни Тал.
Каспар кимна и седна. Тал остана прав. Маджери донесе виното и две чаши. Тал подкани Каспар да налее и той се подчини.
— Тал, ще донеса телешкото след няколко минути — каза Маджери.
— Добре. Затвори вратата, ако обичаш. Каспар отпи и въздъхна.
— Преди да започна, позволете ми да кажа, че заведението ви ме смая, млади Хокинс. Вашите таланти така и не престават да ме удивяват. Изборът на храна и вино тук е ненадминат.
— От доста време не си опитвал добра храна, а? Каспар се засмя.
— По-дълго, отколкото си представяш. Но дори в сравнение с кухнята на цитаделата тук е възхитително. Ако знаех, изобщо нямаше да те хабя като агент. Щях да те направя най-високо платения готвач в Източните кралства.
— Всъщност геният е Люсиен. Е, започвай. — Тал седна, но задържа сабята насочена към Каспар.