— Историята е дълга, тъй че може би ще е по-добре да изчакаме да сервират следващото блюдо, за да не ни прекъсват? Разказът не е за ушите на много хора.
— Това вече го разбрах.
След няколко минути Маджери се появи с димящо плато телешко в ароматен сос, гарнирано със зеленчуци. След като младата жена излезе, Каспар си бодна и каза:
— Надминаваш себе си с всяко ново блюдо, Талвин.
— Ако доживееш достатъчно дълго, Каспар, напомни ми да ти разкажа как готвенето ми помогна да се измъкна от онази скала.
— Крепостта на отчаянието?
— Да. Мисля, че ще ти се стори много забавно.
— Жалко, че не мога да кажа същото за моята история. Ще пропусна първите дни на изгнанието си, да кажем само, че бяха много поучителни. Нека да започна с малкия град, наречен Симара, където се срещнах с трима търговци от порт Вайкър — Флин, Кенер и Макгоин. И Каспар заразказва историята си.
Нощта отминаваше бавно. Когато си отидоха и последните гости, Теал почука, влезе и видя, че мъжът й и човекът, който бе унищожил народа й, все още седят, увлечени в разговор. Тал стана и пристъпи към нея, с гръб към Каспар и оръжието си, положено на масата на ръка разстояние, и тя разбра, че няма да има кръвопролитие.
Тал й каза, че може да останат тук цялата нощ, и тя се върна при чакащия търпеливо Амафи и му предаде:
— Моят съпруг каза да се върнеш в хана си. Господарят ти ще те извести кога да дойдеш. — Той стана и тя добави: — И двамата наредиха да не се опитваш да напуснеш града.
Амафи сви рамене.
— Опитвам се да го напусна от цяла година. Очевидно съдбата ми е да остана тук.
Поклони се на младата жена и си тръгна.
Тя постоя дълго на вратата на кухнята. Разбираше, че мъжът, който бе унищожил света й, и мъжът, който бе спасил нея и сина й от робство, държат да останат сами. Въздъхна и се качи горе да си легне.
Когато на заранта Люсиен, Маджери и Теал влязоха в кухнята, Каспар и Тал все още бяха на масата в задната стая. Щом влязоха, Тал заговори:
— Имам да кажа нещо на всички ви. — Кимна на жена си да дойде при него и я прегърна. — Теал повече от всички вас знае, че този човек е нанесъл неописуеми злини.
Каспар седеше сковано, лицето му не изразяваше нищо.
— Веднъж му простих за престъпленията. — Тал погледна жена си. — Но няма да искам от теб да направиш същото, Теал. Докато аз бях образован и ми се позволи да живея живота на млад благородник, ти търпя унижения. Моля те само за търпение и разбиране. Трябва да опазим този човек жив поне още малко.
При тези думи Каспар се усмихна.
— Малко по-дълго, надявам се.
— Това не зависи от мен. Сега помагам на беглец и макар да не ми харесва, нямам друг избор. Ако градската стража те надуши и вестта стигне до Родоски, ще трябва да разчитам на благодарността, която херцогът евентуално изпитва към мен, за да те спася от бесилото. — Помълча и добави: — Само малко хора може да знаят за нещата, за които говорихме. Принуден съм да пазя тази тайна дори от жената, която обичам. — Погледна Теал. — Която понася тази обида с достойнство, за каквото едва ли съм достоен.
Теал се усмихна и Каспар се стъписа от красотата й. „Богове, що за човек бях — зачуди се, — да съсипя живот като нейния просто за да задоволя една безумна политическа амбиция“.
Каспар стана и се поклони на младата съпруга на Тал.
— Госпожо — започна той, — думите никога няма да изцерят раните, които съм ви нанесъл. Не очаквам прошка от вас. Просто искам да знаете, че дълбоко съжалявам за онова, което съм причинил на вас и вашия народ, и че изпитвам неописуем срам от деянията си.
Теал, Око на синекрил примкар, отвърна сдържано:
— Аз съм жива. Имам здраво момче и съпруг, който ме обича. Животът ми през тази последна година беше добър.
Очите на Каспар се наляха със сълзи от кроткото величие на тази жена.
— Напомняте ми за една друга жена, която познавам и на която дължа много — каза той. — Ще направя каквото мога в бъдеще, за да се погрижа тя и други като нея да не страдат.
Теал кимна сдържано.
— Е, двамата с Каспар имаме да свършим много неща през следващите няколко дни — каза Тал, — но първо трябва да приготвим закуската и обяда. Люсиен, какво сервираме днес?
Люсиен се усмихна и заговори за нещата, които трябва да се купят на пазара, и кои блюда според него ще привлекат клиенти днес. Каспар изчака, докато кухнята влезе в обичайния си ритъм, след което придърпа Тал настрана и каза:
— Разбирам, че имаш начин да стигнеш до онези хора, нали?
Не беше нужно да уточнява кого има предвид.
— Както ти казах, вече не съм на служба при тях. Имам начин да ги уведомя, че се налага да поговоря с някой, но колко време ще отнеме… — Тал сви рамене.