Каспар помълча за миг, после попита:
— А би ли могъл да известиш Талия, че съм жив? Тал кимна.
— Да, макар че вече не обикалям коридорите на властта. — Махна с ръка из кухнята. — Този живот го намирам за много по-приятен. Мисля, че дядо ми трудно щеше да разбере какво толкова ме привлича. Храната на моя народ… — Погледът му за миг се зарея.
Каспар мълчеше.
Тал се измъкна от краткия си унес.
— Сигурен съм, че ще поиска да те види, но това може да се окаже трудно. Докато измислим начин да убедим съпруга й да не те обеси, ще е по-добре да не се набиваш на очи. Няма да е трудно, след като изглеждащ така различно. Можеше най-спокойно да си вечеряш тук и да напуснеш, ако Маджери не беше познала Амафи.
— Все едно, каузата ни е обща, докато онези, с които искаш да говориш, не ми кажат друго. — Замисли се и добави строго: — Може да се окажем съюзници за известно време и аз мога да се примиря с това, но не се заблуждавай, Каспар: макар да ти простих, никога няма да простя престъпленията ти и до края на живота си ще те презирам. — Замълча. — Както презирам и себе си заради нещата, които направих, докато бях на служба при тебе.
Каспар кимна и попита:
— А Светлана? Тал го погледна.
— Не минава нощ, в която да не помисля за убийството й. Каспар въздъхна и сложи ръка на рамото му.
— Някои казват, че боговете ни показват черния си хумор, като ни скалъпват в онова, което най-много мразим у другите.
— Върни се в хана си и чакай — каза Тал. — Гледай да не излизаш. Ще те известя веднага щом установя връзка.
— Знам, че това е трудно за теб — каза Каспар. — Но повярвай ми, като ти казвам, че наистина имаме обща кауза, защото описанието ми е несравнимо с онова, което видях.
— Разбирам. Постарай се Амафи също да не се набива на очи.
— Това си му е професията. Лек ден. Тал само кимна.
Каспар излезе и бързо закрачи към хана. Почти очакваше Амафи да е изчезнал, но старият убиец спеше в леглото му. Събуди се моментално, щом Каспар влезе, и попита:
— Ваше великолепие, ще доживеем ли още ден?
— Ще доживеем още ден. — Каспар погледна неподвижния талной в ъгъла и се зачуди колко ли още дни им остават. После погледна отново Амафи и рече: — Трябва ни по-голяма стая.
Дните течаха. Каспар чакаше търпеливо. После, след седмица мълчание, пристигна пратеник с бележка от Тал. Гласеше само: „Елате на вечеря“. Каспар каза на Амафи:
— Мисля, че нещата потръгват. Ще вечеряме в „Речната къща“.
Остатъкът от деня мина бавно, защото Каспар изгаряше от нетърпение. Талноят си стоеше в ъгъла — непрекъснато напомняне за ужаса, който уж беше на измерения далече, но в същото време дебнеше от всяка сянка. Появата на разлома в морето и на ужасното същество, което се бе опитало да проникне през него, напомняше на Каспар за предупреждението на Калкин — че талноят е като маяк за другия свят и че Продължаващото му съществуване увеличава десетократно с всеки ден вероятността от нашествие на дасатите.
Най-сетне следобедът мина и Каспар и Амафи се облякоха за вечеря. Тръгнаха пеш, вместо да наемат карета. Както беше подчертал Тал, колкото по-малко се набиваха на очи, толкова по-добре.
Почти бяха стигнали ресторанта, когато Амафи се поколеба.
— Ваше великолепие, мисля, че ни следят.
— Колко са?
— После двама.
— Агенти на херцога?
— Не мисля. Тези са ловци. Свийте вдясно на другия ъгъл и стойте до мен.
Щом завиха на ъгъла, Амафи сграбчи Каспар под мишницата и го дръпна в един вход. Изчакаха в сенките, а двамата мъже ги подминаха. И двамата бяха с тежки тъмносиви наметала и широкополи шапки, които скриваха лицата им.
— Ще продължим ли след тях, господарю?
— Не — каза Каспар. — Хайде да не си търсим белята. Особено когато тя ни търси. — Излезе от входа. — Дай обратно.
Върнаха се назад и стигнаха до „Речната къща“ по други улици. Щом влязоха, веднага ги отведоха на горния етаж. Там ги чакаше Тал с жена си и един мъж, когото Каспар вече беше виждал — беше високият белокос магьосник.
— Каспар, вярвам, че помниш Магнус — каза Тал.
— Трудно бих могъл да го забравя.
Магът подхвърли сухо:
— Виждам, че си се отървал от номадите.
— И от много други неща също. Какво ви каза Тал?
— Неща, които не бива да се повтарят тук. — Магнус се обърна към Тал. — Ние ще се върнем скоро. — После каза на Амафи: — Остани тук с Тал.
Пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Каспар. Каспар усети леко бръмчене, за миг всичко около него се замъгли… и след това се озоваха другаде, в топъл следобеден ден.