— Защо тримата? — попита Каспар.
— Защото може да ни потрябва още един меч, а няма много хора, с които да си губя времето да обяснявам — отвърна троснато Магнус. — Просто идвай и да свършваме.
Излязоха и тръгнаха към хана на Каспар. Вървяха бързо, но и бдително по тъмните улици на Опардум.
Когато наближиха хана, Каспар вдигна ръка и прошепна:
— Нещо не е наред.
— Какво? — попита Магнус.
— Виждам ги — каза Тал. — Двама мъже в сенките, един срещу хана, скрил се е в един вход, другият е точно на ъгъла на задната уличка, отсам сградата.
— Аз не виждам нищо — каза Магнус.
Каспар отстъпи в сенките и даде знак на двамата да го последват.
— Ако са същите, които преследваха Амафи и мен тази вечер… — Погледна към небето и попита: — Същата вечер е, нали?
Магнус кимна.
— Ако са същите, значи Амафи беше прав, че ни преследват. — Огледа се. — Ако се върна, заобиколя и вляза тихо в улицата, ще мога да видя добре единия в ъгъла, без той да ме усети.
— По-вероятно е аз да го направя, без да ме забележи, Каспар — каза Тал.
— Да — отвърна бившият херцог. — Но ти не знаеш как изглеждат.
— Широкополи шапки, тъмни наметала?
— Да.
— Видя ли лицата им?
— Не.
— Тогава и ти не знаеш как изглеждат. Изчакайте тук. Каспар и Магнус зачакаха.
— Сигурно са проследили Амафи и сега чакат да видят кога ще се появя и аз.
— Може би други вече са влезли вътре и са ликвидирали човека ти?
Каспар се изсмя тихо.
— Едва ли. Талноят има заповед да убие всеки, който влезе в стаята, освен Амафи и мен.
Пет минути след като Тал тръгна, в уличката избухна суматоха и Каспар и Магнус видяха как мъжът срещу входа на хана затича натам, вадеше меча си в движение.
Каспар извади своя и каза:
— Хайде!
Затича по улицата, свърна на ъгъла и видя, че Тал е застанал над падналия на паважа и отбива яростната атака на другия. Опря върха на меча си в кръста на нападателя и извика:
— Спри!
Мъжът замръзна и пусна меча си. Тал пристъпи напред и смъкна шапката му, а Каспар го хвана и го обърна.
Мъжът му беше непознат. Каспар погледна Тал и подхвърли:
— По-вероятно беше теб да не забележат, нали? Тал сви рамене.
— Явно съм загубил практика.
Магнус пристъпи пред непознатия и попита:
— Кой ви изпрати?
Мъжът погледна падналия си другар, после — Магнус и Тал.
— Не се опитвай да ни мамиш. Имаме начин да те накараме да кажеш истината!
Мъжът в черното наметало се хвърли върху Магнус, Каспар го удари в лицето с дръжката на меча си и той падна по лице на паважа. Магнус извика:
— Дръжте го!
Докато Тал и Каспар се наведат, мъжът вече се гърчеше.
— Взе отрова — каза Магнус.
Тал огледа първия, с когото се беше сразил, и каза:
— И този е мъртъв.
Магнус коленичи, бръкна под ризата на непознатия и издърпа медальон.
— Пак ли!
— Какво е това? — попита Тал.
Магнус вдигна медальона. Беше от прост метал, калай може би, черен. В барелеф беше изобразена фигура на ястреб.
— Какво означава това? — попита Каспар.
— Нощните ястреби — отвърна Магнус.
— Кои?
— Гилдията на смъртта. Ще помоля баща ми да ви разкаже повече за тях, но засега по-добре да побързаме.
— Влязоха в хана.
Гостилницата беше пуста, нещо съвсем обичайно по това време на нощта. Каспар отиде до вратата си и почука два пъти. Амафи отвори.
— Господарю? Жив и здрав сте! — После погледна над рамото на Каспар и добави: — И не сте сам.
Каспар махна на двамата да изчакат отвън, влезе в стаята и се приближи до талноя. Сложи си пръстена и му заповяда:
— Не нападай никого.
После свали пръстена, подкани Магнус и Тал да влязат й попита Амафи:
— Проследиха ли те?
— Да, същите двама, които ни преследваха по-рано. Пратих едно момче да ви извести в „Речната къща“.
— Така и не е стигнало там — каза Тал.
— Значи със сигурност е мъртво — каза Магнус. Погледна стоящия като замръзнал талной и промълви: — Разбирам какво е имал предвид монахът. Тук има нещо грешно, което… не мога да обясня. Но на това нещо мястото му не е на този свят.
— Тогава да го отнесем при баща ти и да видим какво може да направи, за да го махне от този свят.
Магнус поклати глава.
— Не.
— Как така „не“? — попита Каспар. — Нали точно за това дойдохме?
— Тал? Ти усещаш ли го?
Тал Хокинс се взря в черната броня, долепи длан до нея и промълви:
— Нещо…
— Тал притежава дарба, която имат малцина неспособни да правят магия — дарбата да усеща използването на магия. Тъмните изкуства, пленили душа в тази броня, са силни… и опасни. — Магнус се обърна и погледна Каспар в очите. — Ти може би си в безопасност, защото пръстенът ти дава власт над това същество, но аз не съм. Ще се върна при баща ми и ще се посъветвам с него.