И изчезна.
Тал седна на ръба на леглото и каза:
— Мразя, когато го прави това. Каспар седна в другия край.
— И аз. Зачакаха.
Мина повече от час и Магнус изведнъж отново се появи.
— Баща ми нареди да пренеса вас и талноя на едно място на острова, където той и майка ми вече вдигат прегради, за да ни защитят от него, както и да го скрият от всеки, който го търси.
— Да го скрият ли? — попита Каспар. — Ние сме в Опардум, а след миг ще сме на хиляди мили оттук. Защо ще го търси някой на острова ви?
— Има много по-ефикасни методи за засичане от обръщането на камъни — отвърна Магнус. — Това нещо съдържа чужда магия и единствената причина Варен и агентите му да не са го открили е защото не им е ясно какво точно търсят. Сега, след като вече съм го видял, докоснал съм го, мога да намеря този… артефакт… където и да се озове на този свят.
Каспар и Тал станаха, но Амафи остана да седи в ъгъла.
— Накарай това нещо да застане в средата на стаята — нареди Магнус на Каспар и се обърна към Тал. — Ще ти се обадя, ако ни потрябва помощта ти. Благодаря ти, че помогна.
— Дръж ме в течение, Магнус — отвърна Тал. — Готов съм да служа, ако потрябва.
Каспар си сложи пръстена и заповяда на талноя да пристъпи напред. Създанието се подчини.
— Съберете се — нареди Магнус.
— Господарю… — почна объркано Амафи.
— По-добре е да дойдеш и ти — каза Каспар. Амафи въздъхна облекчено и каза:
— Да, господарю.
Събраха се плътно, Магнус сложи ръце на раменете на Каспар и Амафи и след миг вече стояха на поляната зад вилата.
Амафи зяпна. Тук вече беше късно — почти полунощ, но все още се виждаха хора… и разни странни същества, забързани по работа.
— Мисля, че ще ни трябва време, докато свикнем тук — каза Каспар.
— Прав сте, ваше великолепие.
Пъг и Миранда стояха до тях, в центъра на кръг, очертан с пет сияещи точки от кристал с цвета на кехлибар.
— Излезте от кръга, бързо — заповяда Пъг.
Те бързо излязоха и Пъг нареди:
— Отстъпете назад.
Замаха с ръце и Миранда и Магнус заповтаряха жестовете му. Кристалите лумнаха ярко за миг, после светлината заглъхна до смътно сияние.
— Всеки, който търси това, ще трябва да е много могъщ, за да го засече — каза Пъг.
— Много могъщ — повтори Миранда.
— Дайте ми пръстена — каза Пъг.
Каспар извади пръстена от кесията си и му го подаде. Магьосникът го огледа внимателно.
— Това очевидно не е направено от човешка ръка.
— И пръстенът, и бронята вонят ужасно, татко — каза Магнус.
— След като преградите, криещи това нещо, са били нарушени… Навярно така и няма да разберем как се е случило, но имам някои подозрения.
Пъг заоглежда мълчаливо талноя. Каспар, Амафи, Магнус и Миранда чакаха извън магическия кръг. Събраха се и други от общността и Амафи прошепна:
— Господарю, що за място е това? — И зяпна едно същество с черна като въглен кожа и яркочервени очи, което гледаше Пъг напрегнато.
— Училище, ако можеш да го повярваш — отвърна Каспар. — И много повече.
Огледът продължи повече от час, но никой не се отегчи и не напусна. Всички стояха тихо и наблюдаваха, докато Пъг проучваше странната броня. Само по някой шепот нарушаваше нощната тишина.
Най-сетне Пъг каза:
— Да отидем в кабинета ми.
Каспар и Амафи тръгнаха след Магнус, Миранда и Пъг, а останалите обитатели на острова се разпръснаха, всеки по своята задача или да си лягат.
Щом влязоха в кабинета му, Пъг заяви:
— Много зло нещо си ни донесъл, Каспар.
— Изобщо не се изненадвам, магьоснико.
— Опасявам се, че е всичко, което ни каза, че е, и много повече — каза Пъг, седна зад писалището си и прикани всички да се настанят. Миранда застана зад мъжа си, с ръце на раменете му, а Магнус остана прав в ъгъла. Каспар и Амафи заеха двата стола срещу Пъг. — Мисля да изчакаме да се върне Накор, преди да взема окончателното си решение, но вече съм готов да се съглася, че разказаното от теб за онова, което си видял, наистина е заплаха за този свят.
— Дори и едно от тези същества е трудно да бъде унищожено, а цяла армия… — Пъг замълча. — Ще трябва обаче да сложим край на това. — Обърна се към сина си. — Магнус, нещо друго имаш ли?
Магнус пристъпи напред и сложи медальона на бюрото.
— Двама се опитаха да проследят Каспар, за да намерят талноя.
Пъг се отпусна на стола си. На лицето му се изписа отвращение.
— Гилдията на смъртта?! След толкова години?
— Гилдията на смъртта ли? — попита объркано Каспар. Тъмните очи на Пъг се взряха в лицето му.