Бяха величествен народ, но всичко, което Каспар беше чел за тях, изобщо не можеше да се сравни с това, което виждаха очите му.
Някои носеха кожени елеци като елфите стражи, които бе видял край реката, но други бяха облечени в халати с богати цветове, извезани със сребърни и златни нишки. Движеха се с плавно изящество, сякаш се плъзгаха.
— Спира ти дъха — прошепна Каспар.
— Бил съм тук безброй пъти и въпреки това всеки път зяпвам във възхита — каза Пъг. — Ела.
Поведе Каспар към едно от големите виещи се нагоре стълбища, което се губеше от погледа около ствола на гигантско дърво. Деца елфи си играеха в подножието му, няколко жени седяха наоколо и кротко ги наблюдаваха, заети с плетивата си.
Пъг поздравяваше мнозина, покрай които минаваха, докато се катереха нагоре. Каспар имаше чувството, че не може да попие всички чудеса достатъчно бързо.
— Това място е удивително, Пъг.
— Така е.
— Не само красотата му… колко е спокойно.
— За жалост не винаги е било такова. Там, където пристигнахме, е имало битка между елфите и цуранските нашественици, по време на Войната на разлома. Тогава бях пленник в света на цураните, но много пъти съм слушал тази тъжна история. Тези тучни лесове са подгизвали твърде често от кръвта на дълголетните.
Каспар знаеше какво има предвид — според легендите елфите живееха по няколко столетия.
Стигнаха до широка пътека над няколко исполински клона и излязоха на гигантска площадка, на която имаше два трона. На троновете седяха двама души с благородна осанка, като цялото им обкръжение.
Тронът на жената се издигаше малко по-високо от този на мъжа. Жената беше с дълга рокля в снежнобял цвят, а мъжът с кафява туника и панталони, но простото им облекло ни най-малко не скриваше величието им. Ушите на жената бяха елфски, издължени, заострени и без месеста част; великолепната й червено-златиста коса беше прибрана с тънко златно венче, което позволяваше да се спуска волно по раменете й. Очите й бяха сини, със зелени точици.
Мъжът — не носеше никакви накити — излъчваше сила и мощ, които породиха у Каспар няма възхита. Пъг го беше удивил като човек с потайни способности, но този мъж пред него беше самото въплъщение на силата. Беше висок, най-малко шест стъпки и педя отгоре, и беше широкоплещест, но нещо у него издаваше, че мощта му произтича не просто от ръста му, а и от нещо вътрешно.
— Добре дошъл, Пъг! — каза мъжът и стана да ги поздрави. — Не ни извести за пристигането си.
Пъг го прегърна.
— Боя се, че изпреварихме пратеника, който синът ви изпрати от реката. Времето обаче не чака. — Обърна се към жената и се поклони. — Ваше величество.
Жената се усмихна и Каспар отново бе поразен. Тя изглеждаше неземно, ала в същото време беше неизмеримо изкусителна.
— Както винаги си добре дошъл, Пъг. Кои са тези с тебе?
— Кралице Агларана, позволете ми да ви представя Каспар, бивш херцог на Оласко, а сега… мой спътник — каза Пъг. — Съществото зад него е поводът да сме тук.
— Добре дошъл, Каспар — каза кралицата.
— Възхитен съм и съм благодарен, че съм тук, ваше величество — каза Каспар.
Пъг кимна към високия мъж и каза на Каспар:
— А това е Томас, принц консорт на Елвандар и мой приятел от детинство.
Томас посочи насядалите около двата трона елфи и каза:
— Това са съветниците на кралицата. — Кимна към един стар елф и рече: — Татар е сред нашите Заклинатели. — Старият елф беше широкоплещест и брадат и само бялата му коса го отличаваше от останалите. Облечен беше в дрехи от грубо тъкан плат и кожа и седеше до дясната ръка на кралицата. От другата страна на подиума, вляво от Томас, седеше друг елф. — А това е Акайлия, първият сред Елдар.
Акайлия изглеждаше сдържан и одухотворен, като свещенодействащ. Лицето му бе изтъняло от старост, кожата му бе почти прозрачна, като древен пергамент.
Каспар се поклони на всички.
Томас попита:
— Та какво е това нещо, което сте ни донесли? Не е живо, нали?
— В известен смисъл е — отвърна Пъг. — Надявах се, че ти ще можеш да хвърлиш някаква светлина върху него.
Томас прикова очи — най-ярките сини очи, които Каспар беше виждал — в съществото и след миг те се разшириха.
— Талной! — И тихо добави: — О, спомням си!
— Спомняте си? — възкликна Каспар.
— Всичко ще се обясни — каза Пъг. Обърна се отново към Томас и попита: — Какво си спомняш?
Гласът на Томас стана леден, все едно друга личност заговори през него, а погледът му се зарея в пространството.