Пъг се усмихна.
— О, аз мога. Доста време мина, откакто наследих острова на Макрос, и трябва да призная, че заради Войната на студенокръвните каталогизирането и сортирането на огромната му библиотека беше за жалост пренебрегнато. — Пъг въздъхна. — Може би съм станал суетен и съм повярвал, че няма какво повече да се научи от трудовете му. Тъй или иначе, ще трябва да се разпоредя някои от най-умните ми ученици да започнат веднага да търсят някакво упоменаване за това нещо.
— Най-голямото опасение на Макрос беше да не се върне Драконовата рат. Може би е държал това същество като мярка за сигурност срещу подобна възможност… — На лицето на Томас се изписа тревога. — Един талной може и да затрудни Драконовата рат, но цяла армия от тях…
— Мислиш, че има още? — попита Пъг. — Как би могло и защо никой не ги е открил?
— Приятелите ми са открили талноя заровен под здрава скала — каза Каспар. — Входът се е отворил след земетресение. Около него имало и много магически прегради.
— Това напомня за Макрос — каза Пъг. — Знаеш ли къде са го намерили?
— Имам някаква представа. Флин всъщност ми каза къде са намерили съкровищата си и името на близкия град. Според думите му не трябвало много злато, та местните хора да покажат точното място.
— Добре — каза Пъг. — Трябва да го намерим колкото може по-скоро.
— Простете, но според мен омаловажавате главната заплаха. Талноят в момента не е заплаха. Между нашия свят и селението на дасатите непрекъснато се отварят разломи. Трябваше да видите онова нещо от дасатския океан, което се опита да премине по време на пътуването ми към дома! Тези разломи ще се отварят все по-често и ще остават отворени за по-дълго, ако не се направи нещо за това!
— Същества от Втория кръг са се появявали тук в редки случаи през миналите векове — каза Акайлия. — Елдар бяхме първите сред слугите на валхеру и все още съхраняваме знанието им. Дори и най-малкото същество от онова селение е потенциално опасно и трудно за убиване. Орда от такива същества би представлявала невъобразима заплаха.
— Пак ли да надявам бронята си? — каза Томас.
— Не само Елвандар е под заплаха — отрони замислено Татар. — А целият свят, в който живеем.
— Простете ми, че питам — каза Каспар, — защото малко разбирам от магия и, честно казано, дори и малкото е малко повече, отколкото би ми се искало да знам.
Пъг кимна, разбрал, че говори за некромантиката на Лесо Варен.
— Но вие ни разнасяхте из целия свят. Не можете ли просто да го отпратите това нещо някъде по същия начин?
— Трябва да има определена крайна цел.
— Какво ще кажеш за слънцето? — предложи Каспар. — Можеш ли да го отпратиш чак там?
Пъг се засмя.
— Може би. Но мога да го пратя само на място, което познавам или което ми е описано подробно. Най-добре действа, когато крайната точка е в полезрението ти. Предполагам, че бих могъл да погледна за миг слънцето и да се опитам да отида там, но не бих рискувал. — Магът се отпусна в стола си. — Макар че като че ли имам временно решение. Да, ще изнеса талноя от Мидкемия.
— Къде? — попита Томас.
— Ще го прехвърля на Съвета, на Келеуан. Магьосниците там разполагат с много средства да разберат това нещо и са по-многобройни от моите ученици на Острова на чародея. Разбира се, те могат да поставят силни прегради, за да го скрият отново.
— А Звезден пристан? — попита Каспар. — Моите приятели мислеха да го продадат на магьосниците там.
Пъг се усмихна.
— Аз основах Академията в Звезден пристан. Повярвай ми: повечето истинска магическа сила на Мидкемия е на моя остров, но дори съчетана със силите на Звезден пристан, тя няма опита и дарбите на Съвета. Прехвърлянето на талноя на Келеуан ще намали вероятността да се образуват нови разломи. След време те могат да започнат отново, но както казах, Великите може би ще успеят да уподобят преградите и да осигурят време на всички ни да го проучим.
— Ще прегледаме създанието, преди да си тръгнете — каза Татар. — Навярно ще можем да открием нещо.
— Тази нощ ще бъдете наши гости — каза Томас и отведе Пъг и Каспар до една стая. — Отдъхнете си тук следобеда. Пъг, имаш ли малко време?
Пъг кимна.
— Ей сега ще дойда. — Обърна се към Каспар, който тъкмо сядаше на пухения дюшек, изпънат на дървено легло. — Двамата с приятеля ми имаме много неща за обсъждане. Нещо против да те оставя сам?
— Главата ми се върти от всичко, което видях и чух, Пъг. Малко време за отдих и размисъл ще ми е добре дошло.