Пъг излезе, а Каспар легна и остави ума си да се зарее. Пред вътрешния му взор се заредиха образи от предишните няколко месеца: Йойхана и Йорген, Флин и другите, игрите на шах с генерала и морското пътешествие. И изведнъж се сети за нещо.
Скочи и излезе от стаята. Мина по моста, видя Пъг и Томас да си говорят тихо на една платформа долу и извика:
— Пъг!
Пъг и Томас погледнаха нагоре.
— Какво има?
— Сетих се нещо. — Каспар се огледа. — Как да сляза при вас? Пъг посочи.
— Ето там има стъпала. Каспар бързо слезе при тях.
— Казвай! — рече Пъг.
— Открийте кой е поставил джеаса на талноя и ще разберете кой го е заровил под скалите преди векове.
— Джеас? — попита Томас. Каспар обясни:
— Когато срещнах Флин и останалите, те бяха единствените оцелели от търговската експедиция до Новиндус; Бяха под джеас. Всичко друго беше второстепенно пред това талноят да се занесе до Павилиона на боговете — те дори бяха изоставили цяло съкровище, за да го направят. Някой твърде много е държал талноят да привлече вниманието на боговете.
— Не мога да намеря слабост в логиката ти — каза Пъг.
— Осъзнах го едва сега, но откакто напуснах Павилиона, не съм изпитвал силно желание да ходя където и да било. Джеасът, изглежда, се е махнал.
— Изпълнен е — поправи го Томас.
— Или е бил премахнат от Калкин! Има ли начин да се разбере кой е наложил този джеас?
— Вероятно — каза Пъг. — Магията е толкова изкуство, колкото и логиката, и често магьосникът оставя… подпис, поради липса на по-подходяща дума. — Погледна Каспар. — Ако беше работа на твоя приятел Лесо Варен, щях да го надуша на минутата. Не е обаче.
— А неговите вещи в цитаделата? — попита Каспар. — Открихте ли нещо, което би могло да го свърже с това?
— Не — отвърна Пъг. — Но Варен се опитваше да създаде нов вид разлом…
— Нов вид ли? — учуди се Томас. — Какво искаш да кажеш? Пъг въздъхна.
— Много е сложно, но ще опитам да ви обясня. Разломите са разкъсвания в тъканта на пространството. За да се създадат, е нужно особено познание и много енергия. Енергията, която използваше Варен, е нещо, на което не се бях натъквал. Но ми напомни за друго нещо, което трудно бих могъл да определя.
— С какво е била толкова различна? — попита Каспар.
— Варен използваше жизнена енергия, изтръгвана от жертвите му по време на ужасни изтезания и убийство — също както Мурмандамус събираше жизнени енергии, когато се опита да отключи Камъка на живота.
Каспар го погледна объркано, но Томас каза:
— Пантатийците ли? Пъг кимна.
— Може би. Макар да вярваме, че змиежреците са премахнати, и да не сме виждали следи от тях след края на Войната на студенокръвните, възможно е. Момент да огледам отново талноя.
И Пъг изчезна. Каспар впери поглед в Томас.
— Простете ми за невежеството, но говорите за неща, които са ми неизвестни.
Томас се ухили широко и за миг заприлича на хлапе.
— Моят приятел Пъг често е доста невъзпитан, стане ли въпрос за такива неща. Ела с мен и ще попълним празнините в знанията ти над халба добър джуджешки ейл.
— Вярвам, че ще ми хареса — каза Каспар.
— Историята ми е дълга и заплетена и включва отговори на много от въпросите, които задаваш — каза Томас, щом седнаха. — Ако искаш да научиш за змиежреците и ролята, която те играха във Войната на разлома, наистина би трябвало да започна от времето, когато двамата с Пъг бяхме момчета и работехме в кухнята на замъка Крудий…
Докато Томас довърши разказа си, изпиха по няколко чаши ейл и свещта до стола на Каспар вече гореше. Кралицата на елфите влезе при тях и Каспар стана.
— Добър вечер — каза тя с усмивка. Каспар се поклони.
— Ваше величество.
— Добре ли ви е при нас, херцог Каспар?
— Вече не съм херцог, но да, повече от добре. Тук е изключително приятно. От години не съм се чувствал така добре.
Томас се усмихна.
— Едно от предимствата да живееш сред елфи.
— Вашият съпруг току-що ми разказа удивителната история за своето детство, за Войната на разлома и за Камъка на живота.
— Камъкът на живота бе една от най-строго пазените тайни по наше време. Едва сега, след като вече не съществува, може свободно да се говори за него.
— Когато Томас ми каза за вашия син и как особената му природа — съчетание между човек, Господар на дракони и елф — се е оказала ключът към отварянето на Камъка на живота… ами, хрумна ми нещо. Мисля, че трябва да го споделя с Пъг.
— Те са в стаята до библиотеката — каза Агларана.
— Ела, ще те заведа — каза Томас.
Каспар се поклони на кралицата на елфите и последва консорта по дървесните пътеки и клонестите улици на Елвандар. Стигнаха до дърво с исполински размери. От всички стволове, които бе видял, този несъмнено беше най-големият. Беше поне осемдесет стъпки дебел и в средата му се виждаше отворена врата.