— Лесно ще го убием, но това може да бъде изтълкувано погрешно — разясни тезата си Рок. — Онези плъхове веднага ще кажат, че убийството е работа на Чарли. Затова трябва да им пратим по-ясно и по-недвусмислено послание. Ще му позволим да се върне от Царството на злото и да разкаже на Червената кралица всичко, което е преживял. По този начин ще бъдем в състояние да заблудим Пентагона за своите намерения, при това далеч по-убедително от всичко, което самите ние можем да сторим…
До Дук беше впечатлен от плана на Рок. Без съмнение шпионите ще станат луди, ще бъдат твърдо уверени, че трябва да се намесят в търговията със своите тайни. Защото те отлично разбират езика на парите, за тях няма никакво значение дали си капиталист, или марксист, фашист или анархист… Основа на шпионската дейност винаги е била тезата, че търговията е по-важна от идеологията.
Двамата с интерес наблюдаваха действията на Рок. Лудият шапкар беше разпитван в продължение на часове, върху него се прилагаха както физически мъчения, така и силата на светлината и звука. До Дук бавно потъваше в процеса на инквизицията, наблюдавайки методичните като на университетски професор действия на своя партньор, той отново усети вече познатото настръхване на космите по врата.
Очевидно Рок не беше усвоил уменията на продължителния разпит по време на службата си в пехотата. Държеше се като бик за разплод, успял да се отскубне от веригите в обора и моментално започнал да точи зъбите си в близкия храсталак.
През главата на Леонфорте също минаваха подобни мисли.
— При „прилепите“ ли е усвоил всичко това? — попита той.
— Аз самият никога не съм учил подобно нещо при „прилепите“ — отвърна До Дук.
Бяха в примитивната тоалетна, насочили топли струи в тъмната дупка под краката си.
— Бас държа, че твоят командир знае как да човърка последните остатъци от съзнанието у жертвата си — отбеляза Майк.
— Червото? — учуди се До Дук. — Изключено! Защо иначе би се задоволявал с командването на малка бойна част, вместо да иде в някой кабинетна Пентагона?
— Защото мисли като шпионин — отвърна Майк и се зае да закопчава панталона си. — Иска да бъде по-близо до мястото на действието, да се включва в изпълнението на всяка задача, която си избере, без да му задават излишни въпроси. Освен това никой няма да подозира, че играе някаква роля…
— Може би си прав — вдигна панталона си До Дук. — А може би виждаш шпиони на всяко срещнато дърво…
— Ще ти кажа нещо, приятел — промърмори Майк Леонфорте, докато се връщаха към затворническата килия да присъстват на продължаващите мъчения. — В нашия бизнес е по-добре да търсиш шпиони по дърветата, отколкото да забравиш за тях. Иначе лесно ще се окажеш осъден от военен трибунал и екзекутиран, едва ли ще имаш време за защитна реч…
Влязоха в колибата. Въздухът тежеше от вонята на пот, страх и изпражнения. Виждаха само гърба на Рок, гол и мокър от пот. Огромните му мускули мърдаха като живи.
В ръката си държеше нож с късо острие, с точни и прецизни движения на хирург движеше това острие по лицето на Лудия шапкар.
Чул влизането им, Рок надигна глава:
— Искам да бъда сигурен, че никога няма да забрави това, което искаме от него — изръмжа той. Думите му бяха придружени от противно, смразяващо кръвта съскане, после ги последва тихо стенание и напрегнато, почти животинско дишане. До Дук пристъпи напред и видя точно с какво се е заел партньорът му. Зъбите на Лудия шапкар бяха здраво стиснати, между тях с мъка си пробиваха път сподавените степания…
Това беше достатъчно. До Дук кимна на Леонфорте и двамата напуснаха вонящата хижа. Навън се свечеряваше, времето беше изключително задушно.
— Трябва да се разберем с Гуай за пренасянето му до Пентагона — рече той.
— А твоят приятел Рок е истински работохолик — отбеляза Майк.
— Още нищо не си видял — поклати глава До Дук. — А всички ние тук май доста си падаме по неговата работа…
Леонфорте се разсмя.
— Баща ми едно време казваше: „Нищо не може да се сравнява с предприемчивостта на кандидат-капиталиста.“
— При Рок нещата не опират единствено до парите и властта — поклати глава До Дук. — За него това е свещенодействие, нещо като Светия Граал…
— Разбирам — кимна Леонфорте и избърса с ръкав потта от челото си. — Имам чувството, че може да обработва Лудия шапкар още четиридесет и осем часа без прекъсване!
— Идеята не е особено добра — въздъхна До Дук. — След подобен период от него едва ли ще остане нещо…