Признавам, че това изобщо не ме вълнува — отвърна Майк, после отиде да разговоря с лидера на Гуай.
Разбраха се на следващата сутрин, още преди разсъмване, група бойци да отнесе тялото на Лудия шапкар обратно към низините.
— А сега да уточним нещата, партньоре — рече До Дук, когато Леонфорте се върна при него. — Искам да зная точно как успя да измъкнеш канала от ръцете на Чарли…
Леонфорте отметна глава и избухна в продължителен смях.
— Още не ти е ясно, а? — изхълца след известно време той.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — изръмжа До Дук, ядосан от факта, че е обект на непонятен присмех.
— Това, че си се включил в голямата игра, приятел. Това е основният канал от платата Шан, той никога не е принадлежал на Чарли. През цялото време от него се е възползвал Чичо Сам, благодарение на този канал се финансира цялата шибана война!
— Искаш да кажеш, че правителството на Съединените щати притежава действащ канал за контрабанда на опиум? — вдигна вежди До Дук. — Трябва да си превъртял!
— Ако под думата правителство имаш предвид Конгреса или Обединения щаб на въоръжените сили, отговорът е не — отвърна Леонфорте. — Това наистина е едно безумно предположение. Аз имам предвид хора на различно управленско ниво в държавния апарат — висши военни, съдии, президенти на корпорации, юридически съветници… Една подмолна организация, която работи в името на ясно поставена цел.
— И тя е?
— Властта — отвърна Леонфорте. — Това е всичко, което им трябва. Власт, позволяваща им да манипулират хора и събития, правителства и икономически структури. Власт, която заобикаля закона, а често и го замества. Тази група дори си има име — наричат себе си „Огледалото“.
— Откъде знаеш всичко това?
— Бях изпратен тук именно от „Огледалото“, задачата ми беше да следя отблизо дебита на канала… Но само един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че такъв шанс идва един път в живота… И оттогава насам „Огледалото“ вече не получава цялата стока… — от гърлото му се откърти силен смях: — Защо мислиш, че Бърборкото умира от желание да ме прибере на топло?
— Това са пълни глупости! — решително отсече До Дук. — Човек с твоето досие никога не би получил доверието на „Огледалото“, пък и на всяка друга организация за наблюдение на най-големия канал за наркотици в Азия!
— Имам високопоставени приятели — поясни Леонфорте, в очите му проблясваха весели искрици. — Или поне доскоро ги имах… Освен това си имам брат, който бди над мен като ангел-пазител…
До Дук стоеше напълно неподвижно, потта се стичаше на бразди по сгорещеното му тяло. Умът му остана парализиран, не можеше да очертае последиците на това, което току-що чу. Все пак отбеляза, че Леонфорте каза „брат“, а не „баща“. Кое от двете беше Франк Леонфорте, по думите на Червото — „всемогъщият главатар на мафията“?
— Но сега си им свил номер — промълви на глас той. — Свил си номер на всичките си високопоставени приятели. Защо?
— Джунглата ме промени — сви рамене Леонфорте. — Би трябвало да знаеш какво имам предвид, защото си виетнамец и цял живот си бил близо до нея… В тези планини наоколо се крие мощ. Мощ, която заразява кръвта като ухапване на вампир. Защо трябва да бъда момче за поръчки на „Огледалото“, когато мога да бъда владетел на тази обетована земя? — отново се засмя, поклати глава и добави: — Освен това е много приятно да режеш главите на хора, които не могат да ти направят нищо, нали?
— Ако ми казваш истината, „Огледалото“ едва ли скоро ще те забрави — поклати глава До Дук. — Ще докарат тук цяла дивизия, но пак ще те принудят да очистиш терена!
— Вярно? — подигравателно се усмихна Леонфорте. — А можеш ли да ми кажеш как ще стане тая работа? Колко трябва да бъдат пренасочени? Колко офицери трябва да вземат участие в подобна операция? При това, провеждана в гореща зона, каквато е Лаос? — усмивката му се разшири: — Не бива да се безпокоиш, приятел. Защото съм сключил сделка с брат си и всичко ще бъде наред…
До Дук се замисли върху чутото. Ясно си представи в какво положение са онези типове от Пентагона, едва сега разбра защо си правят труда да изготвят специални планове за залавянето на този човек, защо се обръщат към подбран екип от „прилепите“ на Червото за неговото завръщане. После си спомни за заповедта на полковника да отстрани Леонфорте с всички възможни средства и разбра, че нещо не е наред. Пое си дъх и бавно каза:
— Искам да ти е ясно едно… Имах заповед да те прибера, жив или мъртъв…
— „Огледалото“ — кимна Леонфорте. — Те пратиха подире ми и онзи мръсник в колибата… Какво от това?