— Добре ли си? — изгледа го продължително Мънч, когато отново се върна на мястото си.
— Нищо ми няма — отвърна Гоунт и отново докосна брадичката си!
— Хубаво — кимна Мънч и поръча по още една бира. — Знам защо си дошъл да ме видиш. Нямах намерение да разговарям с теб, но виждам, че сме сродни души, затова ще ти дам един съвет: подвивай опашка и бягай от тази компания! Бягай веднага, без дори да се обръщаш! Иначе ще се окажеш забъркан в доста сериозни неприятности… — ръката му предупредително се вдигна: — Не ме прекъсвай! На въпроси няма да отговарям! — пресуши чашата си, очите му се заковаха на черно-бяла снимка на Сайгон, вероятно направена още през 50-те… — Слушай внимателно какво ще ти кажа: Носят се настойчиви слухове, че една от версиите на компютъра „Кошер“, който разработвате съвместно с компанията „Хайротек“, вече се предлага на черния пазар в Тайван, Банкок и Сингапур. Успяхме да пипнем един екземпляр, а аз проследих целия му път, обратно до производителя. Оказа се някаква фирма в Сайгон, но там вече ударих на камък. Никой от нас не разполага с достатъчно надеждни връзки в шибания Виетнам, включително и правителството…
Видя, че Гоунт все още опипва наранената си челюст, извади носна кърпа и му я подаде:
— Дръж, сложи я върху раната… За всеки случай направихме основна проверка на всички служители от „Хайротек“, макар лично аз да бях убеден, че си губим времето. Компанията е малка, нямахме никакви проблеми. Едновременно с това тя не притежава капацитет и финансови възможности за самостоятелно производство. Нито тук, нито в Югоизточна Азия, където не е регистрирала никакво присъствие. Остава „Сато-Томкин“, още повече, че съвсем наскоро в Сайгон беше открит неин филиал…
— Само преди година — уточни Гоунт. — Време, което не е достатъчно дори да се настаниш на нов пазар, да не говорим за производството на сложен и високотехнологичен продукт, какъвто е „Кошерът“.
Следователят изобщо не обърна внимание на аргументите му.
— Срещата със заместник-държавния секретар, която приключи преди малко, беше именно във връзка с този случай. Той ми предостави копия от кодирани факсове на вашия филиал в Сайгон, изпратени до главната квартира в Токио. Цели шест дни са отишли за разшифроването им… Всички те са били свързани с проекта „Кошер“, който в „Сато-Томкин“ е скрит под кодовото название „Чи“ — вдигна глава и заби тежък поглед в лицето на Гоунт: — Излишно е да ми казваш това, което вече зная: проектът „Чи“ се осъществява под прякото ръководство на Никълъс Линеър!
Седма глава
Венеция | Токио
Главата беше поставена върху древна броня, тъмните интелигентни очи гледаха право в човека, който се беше привел над нея и внимателно я изучаваше.
— Доминик Голдони — прошепна Леон Уоксман с ясно доловимо страхопочитание в гласа. — Света Дево, колко дълго съм мечтал да те видя така: тих и спокоен, изпразнен от живот, нагласен като ловен трофей! И ти наистина си трофей! Ех, Доминик, да можеше да видиш свещения полумесец ГИМ в средата на челото си! — смехът му разтърси стените на хотелската стая.
— До Дук, ти ми разказа за ГИМ, след като избяга от джунглите на Лаос… Заряза Майкъл и Рок да грабят това, което принадлежеше на мен! Когато станах ръководител на Огледалото, аз много се надявах да поставя под свой контрол тези гадни дезертьори! — Уоксман замълча за момент, тялото му се разтърсваше от напора на чувствата. — Но Майкъл и Рок още са там, още управляват бизнеса в своя плаващ град… Дори ти не можеш да ги откриеш… — млъкна и ядно прехапа долната си, устна.
— Успях да се добера до тук с цената на огромни усилия — отвърна До Дук Фуджиру и посочи главата с явното намерение да измести темата на разговора от своите провали. — Наистина е смешно! Сложих я в сандък с пирони и тя пътува с още стотици подобни сандъци със строителни материали…
Уоксман се обърна, странна усмивка разкриви чертите на лицето му.
— Примо Дзани… Доминик положително би оценил прякора, който ти измислих… Умният и двуличен венециански слуга… Още едно отражение в Огледалото.
Лицето на Уоксман беше интересно, приличаше на стара реликва, открита случайно в първобитен храм, някъде на края на света. Големите, абсолютно кръгли очи бяха разположени толкова дълбоко в кухините си, че изглеждаха покрити с пурпурна плът. Челото му беше широко и полегато, с характерната за упоритите хора издутина, надвесена над останалата част от лицето точно толкова, колкото стърчеше агресивната долна челюст в края му.