— О, Господи!
Разстоянието до къщата на Оками изминаха тичешком. Челесте отвори портала със собствения си ключ, насочиха се към входа на сградата. Водите на канала тъмнееха на крачка от тях, студеният дъжд продължаваше да се лес като из ведро, вятърът клатеше клоните на крушовото дърво. Плочите на вътрешното дворче бяха покрити с алени листенца, обрулени от рози и бугенвилии. Приличаха на капки кръв.
Ръцете на Челесте видимо трепереха, имаше проблеми с отключването на входната врата.
— Оками-сан! — извика от прага тя. Палацото тънеше в мрак. — Господи, закъсняхме!
Хукнаха нагоре по широкото стълбище към мецанина. Високите прозорци към Канале Гранде зееха отворени, в дневната цареше кучешки студ.
Челесте изтича към подиума в дъното, коленичи на възглавниците и надникна през прозореца.
Нямаше смисъл да я пита дали го вижда. Тя рязко се дръпна навътре и затръшна прозореца.
— Няма го — прошепнаха пребледнелите й устни, после в очите й се появи обвинителен блясък: — И това ли знаеше предварително?
Никълъс бавно кимна с глава.
— Щях да усетя присъствието на месулет, дори да е било преди време — отговори той. — Особено ако е убил Оками-сан.
— Казваш го с такова спокойствие!
— Такива са фактите, Челесте.
Тя продължително го изгледа, в погледа й личеше неодобрение. После стана и се спусна по трите стъпала към основното помещение.
— Ще се заема с този етаж, ти прегледай долу.
— Няма смисъл — поклати глава Никълъс. — Той е тук.
Кръвта се оттегли от лицето й, пръстите се свиха в малки, стегнати юмручета.
— Жив ли е? — извика. — Какво ти нашепва проклетата магия?
Ето каква била работата, въздъхна в себе си Никълъс. Тя се страхува не само от Тао-тао, а и от него самия.
— Нищо не си схванала отвърна той. — Това не мога да го зная…
— Тогава направи нещо, за да го научиш! — цялата трепереше, вените по дългата й шия бяха издути от най реже ние.
Той преодоля разстоянието, което го делеше от нея.
— Ще го научим двамата — рече.
Тя вдигна глава да го погледне, в очите й се четеше съмнение.
— Толкова са необичайни уменията ти… Как бих могла да ти се доверя?
Влязоха в спалнята на Оками, но не откриха нищо интересно. Леглото беше оправено, бельото в скрина беше подредено по безупречен начин, същото беше положението и е връхните дрехи в гардероба. Тоалетните принадлежности бяха там, където се полагаше — в банята.
— Знаем поне, че не е избягал — въздъхна Челесте и посочи с пръст куфарите, акуратно подредени в килерчето.
— Което не пречи да е бил отвлечен — поклати глава Никълъс и се зае да изследва тъмните ъгли на малката стаичка. — Не разполагаше ли с телохранители?
— За да привлича допълнително внимание? — учудено го погледна Челесте и тръсна глава. — Не, това не беше необходимо. Въпреки годините си, Оками-сан беше в състояние да се защитава… Всяка сутрин правеше необходимите упражнения за поддържане на формата.
— А е имал и теб — подхвърли Никълъс.
— Да, имаше мен — призна тя и отвори вратата, която водеше в кабинета на стареца. — На практика беше готов да ми счупи ръката, ако надушеше, че искам да си вървя…
— Много успокоително!
— Но аз никога не съм искала да го напусна.
— Вече разбирам защо…
Мина край нея и се втурна в помещението, което беше обърнато с краката нагоре. Навсякъде бяха разхвърляни хартии и корици от разкъсани бележници. Масивното бюро беше съборено, чекмеджетата му — разпилени наоколо. Кожата на плота беше разпрана и зееше като отворена рана. Картините по стените бяха извадени от рамките си, в мазилката зееха грозни дупки.
— Пресвети Боже! — простена Челесте.
Никълъс се отпусна на коляно в близост до преобърнатото бюро и объркано поклати глава:
— Но какво, по дяволите, са търсили?
— Не зная — отвърна Челесте, отмести купчина хартии и приклекна до него. — Доколкото ми е известно, важните неща Оками-сан държеше само на едно място — в главата си. Беше твърде опитен, за да оставя писмени следи… — премести поглед върху Никълъс и добави: — Наистина ли мислиш, че е отвлечен?
До крака на бюрото лежеше продълговат, прегънат на две картон. Оказа се стара черно-бяла снимка на Челесте, облечена в маскировъчен костюм. Зад нея се виждаше олтарът на църквата Сан Белисарио — там, където се беше състояла първата й среща с Никълъс.
Предметът зееше отворен, като труп на масата на патолога. Съвсем точна аналогия, помисли си Нанги, докато чакаше да му донесат стерилната престилка И чехли — задължителни за всеки, който се появява на петдесетия етаж.