Проектът „Чи“.
Чакаше го лично Масамото Гоей, пръстите му се чупеха в знак на отчаяние.
— Къде е намерен? — попита Нанги, докато пристъпваше към поцинкованата маса, върху която беше изкормен странният предмет — оптически проводници от фибростъкло, силиконови чипове, медни защити, миниатюрни диамантени спойки…
— На черния пазар в Азия — отвърна Гоей, изравнил крачка с Нанги, който въпреки бастуна се придвижваше доста бързо. Масамото Гоей беше един от ръководителите на проекта „Чи“, теоретик на компютърната реч, част от гениалните му идеи бяха намерили приложение в създаването на този уникален компютър, който не се нуждаеше от софтуер.
— Наистина ли е „Чи“?
Спряха пред масата и отправиха очи към акуратно подредените компютърни компоненти.
— И да, и не — отвърна Гоей. — Там, вляво, можете да видите трите интегрални схеми с неутрално захранване, които са наш патент, но за останалите компоненти просто не зная какво да кажа… С положителност мога да твърдя, че не са наша изработка…
— Но онези компоненти са наши — посочи с пръст Нанги. — Как са били изнесени оттук и как са стигнали до мястото на сглобяване, където и да се намира то? Кой е отговорен за това?
Отвърна му мълчание. Дори техниците, които бяха заети с разглобяването на апаратурата, прекъснаха работата си и погледнаха към двамата мъже.
Нанги направи знак на Гоей да го последва и се насочи към изхода на лабораторията. В коридора спря да се освободи от стерилното облекло, очите му изпитателно се забиха в лицето на Гоей:
— Друго?
— Мутантът е сглобен някъде в Югоизточна Азия. Наричам го така условно, поради липса на по-точен етикет… Моите хора веднага установиха това. Лично аз бих казал Хонконг… Там е съвсем в реда на нещата да получиш поръчка за сглобяването на нещо, а след месец да удариш кепенците. Не прави впечатление на никого, всеки може да си наеме както помещение, така и необходимите машини и инструменти…
По дяволите, въздъхна Нанги. Никълъс се покри някъде, а любимата му рожба се наака точно в краката ни… Искаше веднага да се върне в кабинета си, повече от всякога се нуждаеше от пряка връзка с Винсънт Тин. В Сайгон нещата се наблюдават пряко, не може да не е забелязал появата на мутанта на черния пазар. Но защо не е сигнализирал за нея?
— Дръж ме в течение — кратко нареди той. — Задачата е от първостепенно значение, всичко друго да мине на втори план.
Влезе в президентския асансьор и потегли нагоре към офиса си.
— Някакви новини от Винсънт Тин? — пристъпи към бюрото на Уми той.
— Не, сър — поклати глава момичето, взе няколко папки и тръгна след него и Сейко.
— Нещо ново от Линеър-сан? — въпросът му беше предназначен за Сейко.
— Нищо — отвърна тя, изчака го да опре бастуна си в ъгъла и едва тогава добави: — Но получих странична информация…
— Така ли? — вдигна глава Нанги и й направи знак да почака: — Преди да я споделите с мен, ще помоля Уми да разпространи една заповед до всички наши филиали: считано от днес госпожица Сейко Ито е назначена за директор на отдела за корпоративни връзки. Новата длъжност й дава право да интерпретира и възлага за изпълнение моите заповеди на всички клонове в корпорацията.
Уми стрелна с поглед неподвижната Сейко, после продължи да стенографира.
— Искам заповедта да бъде разпратена веднага — добави Нанги и момичето кимна с глава. — А сега искам да…
Прекъсна го телефонът. Уми се надигна и взе слушалката.
— В съвещание съм — раздразнено промърмори Нанги и се извърна към Сейко. Уми каза няколко думи в слушалката, после вдигна глава. Лицето й беше станало пепеляво, ръката й трепереше в опит да намери бутона за временно прекъсване на разговора.
— Мисля, че трябва да проведете този разговор, Нанги-сан — прошепна тя.
Нанги любопитно я изгледа и пое слушалката.
— Моши-моши — кратко каза той.
— Танцан Нанги?
— На телефона.
— Безпокои ви старши инспектор Ханг Ван Киет от Главното полицейско управление на Сайгон. Със съжаление трябва да ви уведомя, че вашият служител Винсънт Тин претърпя злополука.
Нанги си даде сметка с каква огромна сила стиска слушалката. В корема му се настани оловна топка.
— Сериозно ли е пострадал?
— За съжаление той е мъртъв, господин Нанги.
Нанги слушаше призрачните шумове на международния разговор в слушалката, имаше чувството, че те някак странно го откъсват от действителността. Тин е мъртъв. Трябваше да си даде сметка какво означават тези думи. Отправи една безмълвна молитва към Бога за упокой на душата му, после включи в действие аналитичния си ум.