— Латинското наименование не е ли архетип на нещо, което по-късно се появява и в италианския език?
— Все пак не мога да бъда сигурна, не познавам достатъчно добре историята на Maschere… Има само един човек, който може да ни каже всичко, свързано с маските на Венеция и в частност за моето домино. Това е човекът, който ги прави.
Осма глава
Олд Уестбъри | Венеция
Лю Кроукър зърна за първи път в живота си Маргарет Голдони де Камило отвъд просторната морава, зелена и сочна като през лятото. Може би благодарение на този цвят — ослепително свеж и блестящ под отвесно падащите лъчи на обедното слънце — гледката придобиваше една особена интензивност, превръщаше се в нереален и незабравим обект, сякаш напълно освободен от законите на земното притегляне.
Най-напред зърна облак тъмна, леко чуплива коса, която му напомни за студен джаз и двойно еспресо в някакъв отдавна забравен бар на Гринуич Вилидж. После, дочула стъпките му по посипаната със ситен чакъл пътека, тя се обърна и му даде възможност да оцени съвършената линия на носа и решителната брадичка. Очите й гледаха хладно и с леко любопитство, очакваната враждебност липсваше.
— Нямате късмет — каза Маргарет Голдони, когато той стъпи на терасата. Беше облечена в шарена, плетена на ръка жилетка, на краката си имаше черни гамаши и ниски ботушки. От ушите й висяха златни обици, изработени от стари римски монети, на пръста й проблясваше едър брилянт.
— Защо?
— Съпругът ми не е у дома.
— Но в разговора по телефона е обещал на колегите да ме чака…
— Тони е сицилианец — сви рамене тя. — Или уважава хората, или пет пари не дава за тях…
Кроукър я изгледа и неволно се запита какво ли мисли за съпруга си. Беше произнесла думата сицилианец през стиснати зъби, като обидно прозвище…
— Което означава, че за мен не дава пет пари, така ли?
— Вие сте ченгето, вие ще кажете.
— Бях — отвърна с усмивка Кроукър. — Централното полицейско управление на Ню Йорк. Но това беше отдавна.
Тя наклони глава:
— Ас какво по-точно се занимавахте?
— Бях детектив в отдел „Убийства“.
— Значи съвсем по специалността…
— Какво искате да кажете?
— Я стига! — изсмя се в лицето му тя. — Детектив или дявол знае какъв, вие сте тук заради убийството на брат ми! И точно за това убийство искате да говорите с Тони!
— Но него го няма — вдигна рамене Кроукър. — Което може би означава, че трябва да си поговоря с вас…
— Нямам какво да кажа. Дом е мъртъв и всичко е приключено.
— За мен не е — поклати глава Кроукър и с крайчеца на окото си проследи движенията на едър младеж с осанка на телохранител, който вървеше близо до оградата на имението и гледаше насам. — Възложено ми е да открия убиеца и да го предам на правосъдието.
— Жив или мъртъв, нали? — попита тя и спря поглед на изкуствената му ръка.
— Зависи от реакциите му в момента, в който го открия — отвърна Кроукър, вдигна биомеханичната протеза и размърда стоманените пръсти пред лицето й.
Тя ги разгледа един по един, докосвайки ги леко и деликатно — като творец, изправен пред макета на недовършена скулптура.
— Изглеждат опасни — прошепна.
— Което не им пречи да вършат и фина работа — подхвърли Кроукър и измъкна тънко стоманено острие от показалеца си.
Тя премести поглед върху лицето му и попита:
— Промени ли ви?
— Кое?
— Тази… тази ръка.
— Защо трябва да ме променя?
Маргарет отклони вниманието си към бодигарда и мигът отлетя. Онзи се беше спрял и палеше цигара.
— Хей, да не забравиш да прибереш фаса в джоба си — подвикна му тя, после се извърна към Кроукър: — Изглеждате убеден, че ще откриете убиеца на Дом…
— Ще го открия.
Тя му отправи продължителен поглед, но слънцето светеше в очите й и той не успя да разбере дали в този поглед има нещо повече от обикновено любопитство.
— Мисля да поостана малко… — Тя се извърна и тръгна по пътеката, която обикаляше къщата. — Не очаквайте да ви поканя вътре, защото имам майстори. Сменят паркета, всичко е покрито с найлон…
— Не се притеснявайте.
— Споменахте някакви колеги — спря се тя и натика ръце в джобовете на жилетката. — За кого работите?
— Проклет да съм, ако знам — изтърси той и се усмихна на озадаченото й изражение. — Предполагам, че за Федералното бюро, случаят придоби общонационална известност…
— Я не ме будалкайте! — извърна се рязко тя. — Брат ми имаше общонационална известност и ФБР му целуваше задника години наред!