— Странно, аз пък си представях, че е обратното, особено накрая…
— Ха! — тя беше спряла пред подстригана азалия, която не изглеждаше особено свежа. Изящните ръце пипаха сръчно, той остана с чувството, че така се справя с всичко, до което се докосва. — Знаете твърде малко, за да бъдете агент на ФБР!
— Може би, но изгарям от желание да попълня празнотите в познанията си.
Тя се изправи и го погледна:
— Странно изказване, обикновено повечето агенти знаят всичко и си имат собствени теории…
— Какво имате предвид?
— Ами това, че неусетно започват да проявяват лично отношение. По цял ден се мъкнат след разни хитри типове, които носят костюми за 3000 долара, возят се в БМВ-та и живеят като царе. Това им се отразява на психиката пробожда ги като нож в сърцето… И започват да си мислят: този ще го катурна, онзи ще натикам в кафеза… — на лицето й се появи крива усмивка: — Става нещо като спорт. Важното е да отбележиш точка, иначе скуката те съсипва. Затова трябва да проявиш лично отношение… Ето така действат тези федерални агенти… Избират си някой и му отделят цялото си внимание. Просто за да се отърват от скуката… — хвърли му кратък поглед: — Мислите, че фантазирам, нали?
— Не.
Бяха стигнали задната част на къщата, оттатък покрития басейн се виждаха фигурите на двама мъже, изправени между дърветата. Бяха близнаци с двойката, която го беше спряла на входа на имението: едри здравеняци с бдителни очи и бързи реакции, вероятно бивши пандизчии, наети за бодигардове. Единият държеше млад ротвайлер на дълга стоманена верижка. Песът наостри уши и изпъна верижката. Вниманието му беше привлечено от Кроукър, застанал прекалено близо до собственичката на имението. Точно нея го бяха обучавали да пази и закриля.
Кроукър гледаше кучето и си мислеше за досието на семейство Де Камило, което Лилехамър извади от компютъра по време на полета с военния самолет.
Във въздуха се усети нещо по-различно от аромата на ранната есен. Сладко-горчивата миризма на окапали листа не можеше да прикрие натрапчивото присъствие на промяната.
— Това не е същото куче, нали? — импулсивно попита той.
— Моля?
— Имали сте ротвайлер на име Цезар, но този е друг…
— И какво от това?
— Какво стана с Цезар?
Маргарет не отговори, очите й гледаха някак особено към кучето.
— Цезар умря — промълви след известно време тя. — Вероятно е изял някоя отровена полска мишка…
— Сигурно не ви е било лесно да го понесете…
Тя се извърна към него, бузите й внезапно пламнаха:
— Не ми беше лесно да понеса смъртта на брат ми! А това… — ръката й небрежно се размаха във въздуха: — Това е просто едно шибано куче!
Ротвайлерът се закова на място и наостри уши, вероятно привлечен от промяната в гласа на Маргарет. Но злобните му жълтеникави очи бяха заковани върху Кроукър.
Тя отмести поглед от кучето и се усмихна:
— Мъртъв сте, ако направите дори само едно движение.
— Благодаря за предупреждението.
Тя издаде тих гърлен звук и песът се отдръпна. Козината на врата му продължаваше да е настръхнала, но Кроукър вече пет пари не даваше за пламтящата злоба в очите му.
— Вече всичко е наред — подхвърли Маргарет и отново тръгна напред. — Но все пак трябва да бъдете внимателен. — Ще запомня, че не трябва да ви стряскам в присъствието на кучето!
Продължиха напред, към алпинеум, засаден с гъсти глицинии, сред които се издигаше каменна статуя на Посейдон — бога на моретата. Краищата на тризъбеца в ръката му изглеждаха остри като бръснач. Горилите с кучето ги следваха на дискретно разстояние, съвсем като охраната на кралска особа.
— Не вярвам съпругът ми да прояви желание за разговор е вас…
— Очевидно — кимна Кроукър. — Не го обвинявам…
Стигнаха алпинеума. Слънчевите лъчи прорязваха храсталака, скамейки от бял камък с позеленели от влагата крака се виждаха от двете страни на тясната пътечка.
— Но вие сте по-смела от него и разговаряте с мен…
— Така се случи — засмя се Маргарет. — Просто ме хванахте у дома…
Седна на най-близката скамейка, той се облегна на ствола до нея.
— Предполагам, че господин Де Камило е решил да направи свое разследване за убийството на брат ви. Нали вече е капо…
— Съпругът ми е юрист с добра клиентела. Лесно можете да получите съответната информация.
— Не е нужно — сви рамене Кроукър. — Половината агенти на ФБР и Министерството на правосъдието са се занимавали с практиката на мъжа ви.
Тя го погледна с премрежени очи, изведнъж му се стори далеч по-беззащитна.