— А вие е какво се занимавате?
— Вече ви казах. Искам да заловя убиеца на брат ви.
— Защо? Какво ще спечелите? Удоволствието да се ровите в мъката на хората? И вие ли сте човек на мафията като три четвърти от федералните агенти?
— Ще ви отговоря съвсем честно — въздъхна Кроукър. — От време на време, когато ми стане скучно, обичам да закова някой гаден убиец…
— Но вие живеете в Ню Йорк — град, в който убийства се регистрират всяка минута! Заловете се с някое от тях, мястото ви не е тук!
— Не става — поклати глава Кроукър. — Убийството на брат ви е по-особено и именно с това ме привлича…
— Пак опираме до известността — погледна го с отвращение тя. — Той беше кръстник на мафията, най-едрата риба, попадала в мрежата на ФПЗС… Мога да ви разбера.
— Не, не можете.
Тя внимателното погледна, зад гърба й се виждаше напрегнатата фигура на ротвайлера, изпънал до крайност веригата си. Водачът му беше скрит зад гъстата зеленина.
— Каза ли ви някой как точно е бил убит вашия брат?
Отвърна му тишина, звънтяща и напрегната като след оглушителен изстрел.
— Показа ли ви някой снимките на това, което е останало от…
— Престанете! — извика тя и рязко скочи на крака, ротвайлерът изпусна гърлено ръмжене.
Кроукър бавно вдигна ръка и извади кафяв плик от вътрешния джоб на сакото си.
— Мисля, че трябва да видите това…
— Не! — предните лапи на звяра задраскаха по чакъла на пътечката. — Не искам! — но очите й останаха заковани върху плика: — Нима мислите, че нямам желание да видя убиеца на брат си изправен пред съда?
Той знаеше, че сега много трябва да внимава.
— Точно този въпрос се появи в главата ми преди малко, в началото на нашия разговор… Сега вече мисля, че зная отговора… — тя се оказа по-умна, отколкото беше очаквал.
Ръката й не трепна, когато пое плика. Отпусна се обратно на пейката и го сложи в скута си.
— Получихте го от мен, нали? — промърмори сякаш на себе си Маргарет. — Пръстът на съдбата ви срещна точно с мен…
Кроукър предпочиташе да държи ротвайлера под око, но нямаше как — трябваше да концентрира вниманието си върху нея.
Ръцете й сякаш действаха, независимо от съзнанието, бавно и методично разтваряха плика и вадеха фотографиите. Погледна нагоре към него, сякаш търсеше помощ, после сведе очи към първата снимка в скута си.
Беше онази със сърцето, пришито към пъпа на жертвата. От устата й се изтръгна сподавен писък.
Ротвайлерът изръмжа и се втурна напред, влачейки водача подире си. Беше убеден, че господарката му се намира в опасност и беше прав.
— Госпожо Д.?
— Всичко е наред, Джоуи — вдигна глава тя. — Остави ни на спокойствие.
Кроукър чу подрънкването на металната верига, ротвайлерът беше принуден да се върне на изходна позиция.
На снимката имаше сълзи, мътно проблясващи върху гланцираната хартия. Тя разгледа всичките и сякаш изпадна в парализа. Пръстите й несъзнателно ги прехвърляха, ужасните изображения сякаш вече нямаха значение, по-важно беше сбогуването, вече наистина за последен път, с любимия брат…
— Защо ми ги показвате? — прошепна най-накрая тя. — Те са… Те са отвъд всякакво понятие за нормално човешко поведение…
— Точно така — отвърна той. — Предполагам, че вече ви е ясно защо съм тук.
Пръстите й бяха бели и неподвижни като късчета скала.
— Съгласих се да разговарям с вас само защото сте…
— Защото съм ченге.
— Не — поклати глава Маргарет. — Федералните агенти изглежда мислят, че съм им задължена, защото са поели Дом под закрилата на ФПЗС… Но грешат, тъй като не успяха да спазят своята част от условията на сделката… Те не му осигуриха закрила.
— Това е само половината от истината — отвърна Кроукър. — А другата е, че Доминик Голдони наруши правилника на ФПЗС и именно заради това беше убит… Забравяте, че досега нямаше случай на нещастие с човек, получил закрилата на ФПЗС и спазвал съответните правила…
— Но и ФПЗС не беше се занимавала с човек като брат ми!
Туш, помисли си Кроукър.
— Знаете добре как се действа в съвременния свят, детективе — продължи тя с по-спокоен и някак по-неуверен глас: — Никой не желае да поема отговорността. Разбира се, аз не очаквам федералните ченгета да дойдат и да кажат: „Извинете, ние се провалихме.“ Това би било прекалено компрометиращ жест за тяхната велика програма… Затворниците ще се уплашат, ще хукнат да бягат, някои от тях неизбежно ще получат куршум в главата…
Много точна преценка на ситуацията до момента, призна в себе си Кроукър.
— Ето, точно тук е проблемът — промълви той. — Какво точно е сторил Доминик Голдони, за да се изложи на смъртна опасност? — наблюдаваше я внимателно, сякаш тя се беше превърнала в ротвайлер, готов за скок. — Повикал е Джини — една от любовниците си, на име Вирджиния Морис, която живее в Куинс…