Отпусната в приятно затоплената вода, тя несъзнателно опипваше синините и раните по тялото си. Болката бавно се оттегляше, подобно пипалата на задоволило глада си морско чудовище.
После мислите й неизбежно се насочиха към Франция. Дъщеря й беше петнадесетгодишна — твърде голяма, за да бъде считана за дете, едновременно с това още малка за отговорностите, които трябва да поема възрастният човек. Фактът, че вече притежаваше тялото на зряла жена, само усложняваше този проблем. На няколко пъти, още преди брат й Доминик да попадне в системата ФПЗС2, Маргарет се принуди да потърси помощта му, за да откъсне Франси от някой прекалено голям за нея младеж, или пък да й помогне да се справи с трудната училищна програма.
От устата на Маргарет се откъсна тежка въздишка. Обичаше Франси повече от всичко на света, вероятно тази обич и пречеше да прояви ефикасност при нейното възпитание. Разкъсваше се между бизнеса и грижите за дъщеря си, даваше си сметка, че не й отделя достатъчно внимание. Но какво можеше да стори? Ако остане у дома, положително ще повехне и умре от досада. Тони не притежаваше нито време, нито търпение да се занимава с възпитанието на дъщеря си, Маргарет беше убедена, че той тайно я мрази за неспособността й да го дари с така мечтания наследник. От известно време насам тя вече беше сигурна, че не може да забременее, Франси оставаше тяхното единствено дете. Нищо чудно, че Тони все по-трудно я понася…
Огромната вана беше изсечена от един-единствен къс черно-кафяв оникс — овален съд, запълнен с гореща вода, ароматизиращи соли и пищните форми на Маргарет де Камило. Крановете бяха от чисто злато, майсторски оформени като глава на лебед, нишата, в която беше поставена ваната, беше облицована в кристални огледала, спускащи се от тавана до пода. В тях се отрази фигурата на До Дук, появила се внезапно на прага.
Маргарет де Камило стреснато се надигна, ръцете и механично покриха едрите гърди. Тъмните й очи широко се разтвориха, сочните устни оформиха едно безгласно „о“.
— Кой сте вие? Как смеете да нахълтвате тук като…
— Искам да ви направя едно предложение — прекъсна я До Дук с тих, но звучен глас. Маргарет изведнъж притихна. Втренчила поглед в неканения гост, тя, за голяма изненада на До Дук, зададе съвсем логичен въпрос:
— Какво сте направили със съпруга ми?
— Не е мъртъв, ако това ви минава през главата — отвърна той и бавно пристъпи напред по влажните плочки. Тя го гледаше така, сякаш беше хипнотизирана. С трепетно желание и страх, като мравояд пред нападаща кобра… — Не е дори ранен, просто спи…
До Дук стигна ръба на ваната и отправи поглед надолу. Маргарет де Камило беше изключително привлекателна жена малко след тридесетте, с високи скули, изящен нос и прями, раздалечени очи. Гъстата черна коса беше леко накъдрена, краищата й бяха влажни и залепнали за млечнобялата кожа на шията и раменете. Изражението на лицето й издаваше определена агресивност, но До Дук забеляза, че тази жена добре умее да прикрива мислите и чувствата си. Заприлича му на професионален комарджия, от онези, които рядко си позволяват да губят… Преодоляла първоначалния си страх с изненадваща лекота, Маргарет тръсна глава и го погледна право в очите, върху скулите й пропълзя обичайната руменина. До Дук с неудоволствие установи, че тази жена не се изплаши от него до степента, която беше очаквал.
— Споменахте за някакво предложение…
До Дук кимна с глава, отбелязвайки както хладния тон, така и самоувереното й поведение.
— Точно така — рече той. — Всеки от нас притежава нещо, което представлява интерес за другия… — по устните му пробяга бледа усмивка. — Мен например живо ме интересува къде се намира в момента господин Доминик Голдони…
Върху лицето на Маргарет се изписа нескрито облекчение, от устата й се изтръгна подигравателен смях.
— Сбъркал сте адреса — отвърна. — Най-добре идете да питате агентите на ФБР. Нямам никаква представа къде се подвизава брат ми… — помръдна с рамене и решително тръсна глава: — А сега се махайте, по дяволите, евтин изнудвач!
До Дук не обърна внимание на думите й.
— Не искате ли да чуете какво притежавам аз?
— Какво бихте могли… — започна тя, на лицето й се изписа подигравателна усмивка.
Но До Дук вече прекрачваше стената на ваната, водата шумно се разплиска. Дланта на дясната му ръка покри лицето й, лявата здраво притисна гърдите. Главата на Маргарет потъна в горещата вода.
2
Федерална програма за закрила на свидетели — специална система за запазване на важни свидетели по углавни дела, въведена в САЩ през 1981 г. — Б.пр.