Окрачил безпомощно ритащите й нозе, До Дук уви гъстата й коса около пръстите си и рязко дръпна нагоре. Лицето й изплува на повърхността, устата й кашляше и плюеше. От очите й течаха сълзи, едрата й гръд усилено се повдигаше и отпускаше. Но До Дук беше доволен, най-сетне беше успял да прикове цялото й внимание.
— Сега може би ще се съгласите, че има за какво да си поговорим — все така спокойно каза той.
— Мръсник! — простена тя. — Как си позволявате…
Още нищо не си видяла, помисли си До Дук и душата му потръпна от задоволство.
— Няма какво да обсъждам с вас! — отсече Маргарет и отметна мократа коса от челото си. После повдигна тялото си и седна на ръба на ваната, очевидно вече никак не я беше грижа за голотата й. — Животът отдавна ми е писнал, дори да знаех къде се намира брат ми, пак нямаше да го издам!
До Дук дръпна една голяма хавлия от стойката над главата си и я подхвърли в нейна посока.
— Подсуши се! — заповяда й той. — После ще дойдеш да ти покажа нещо!
Маргарет се уви в хавлията и забърза пред него.
— Толкова ли си глупав? — раздразнено извика тя. — Нима не разбираш, че не ми пука какво ще направиш с мен? Не зная нищо, федералните ченгета вече се увериха в това и ме оставиха на мира!
Той я побутна през огромната господарска спалня. В средата й доминираше леглото с балдахин и четири колони, в далечния край имаше мраморна камина, а пред нея — извит диван от мека кожа. Монтираният над камината старинен часовник звучно отмерваше секундите.
Гърлото на Маргарет започна да се свива в момента, в който прекоси спалнята. Вече беше сигурна къде отиват.
— О, не! — тихо простена тя. — За Бога, не!
Той й позволи да се отдалечи от него и да изтича към открехнатата врата на следващата спалня. Последва я спокойно, на прага се наведе да вдигне падналата от тялото й хавлия. Преметна я през лявата си ръка и влезе в стаята с бледорозови стени. Завесите на прозорци те бяха спуснати, по леглото бяха разхвърляни плюшени животни.
— Франси!
До Дук спря да се наслади на картината: обляна в сълзи, с потръпващо от ужас голо тяло и ръце над устата, майката гледаше петнадесетгодишната си дъщеря, увиснала надолу с главата от носещата греда на покрива, завързана с кабел за глезените.
— О, Господи Франси!
Овалното лице на момичето беше окървавено, лишено от изражение. Очите й бяха затворени, устните — леко разтворени.
— Не е мъртва — обади се До Дук. — Но ако не направиш това, което искам от теб, скоро ще бъде…
— Добре, добре! — рязко се извъртя Маргарет. — Ще направя всичко, което поискаш! Само я свали, оттам!
— После, след като изпълниш желанието ми — меко отвърна До Дук. — Нямам за цел да й причинявам нищо лошо, просто трябва да разбереш, че животът й е в твои ръце… — пристъпи напред и й подаде хавлията: — Смятам, че се разбираме, нали?
Маргарет отново го погледна с очите на професионален комарджия, той усети, че без колебание би вкарала между ребрата му нож за отваряне на писма или нещо подобно… Дали наистина е готова на една толкова решителна постъпка, запита се До Дук. Дали има куража да промени дълбоката си същност? Тези въпроси живо го интересуваха. Просто защото беше усетил нещо особено в тази жена, нещо, което неотразимо го привличаше.
— Какво искаш от мен? — попита тя.
Слязоха долу, той кимна по посока на библиотеката. Напълни две чашки с коняк от кристална гарафа и й подаде едната. Преди това й позволи да се облече, но отказа да напусне стаята. Тя си сложи къса плетена пола кремава блуза и чехли от мека обработена кожа със златни ширити. Той беше впечатлен от точните и икономични движения на ръцете й, от достойнството, което се излъчваше от цялата й фигура. Отказа коняка с кратко завъртане на глава, но той настоя:
— Пий, конякът ще отпусне нервите ти… От това само ще спечелиш.
Тя бавно пое издутата чаша и отпи една малка глътка.
До Дук се отпусна на плюшения диван до нея и въздъхна:
— Е, добре, чуй сега какво искам от теб… Когато брат ти позвъни, трябва да разбереш къде се намира.
Маргарет остави чашата на ниската стъклена масичка с бронзови крака и поклати глава:
— Ти си луд. Това никога няма да стане. Преди всичко, защото брат ми никога не би влязъл във връзка с мен или с който и да било друг от семейството…
— Ще влезе — отвърна тихо, но убедено До Дук.
Маргарет продължително го изгледа, после се приведе към кутията от сребърен филигран на масичката и извади цигара. Гърдите й съблазнително се полюшнаха. Първият провокативен жест. До Дук разбра, че е започнала да прави преоценка на ситуацията. Това беше добре и за двамата, решително за предпочитане, що се отнасяше лично до него…