До Дук се замисли, после вдигна глава:
— Защо Пентагонът вдига толкова шум за изчезването му? Разполагал ли е с поверителна информация?
— Може би — отвърна Червото. — А може би са или специални планове по отношение на него. А може би цялата шумотевица се дължи на факта, че Майк е син на Франк Леонфорте — кръстника на цялата шибана мафия…
До Дук замълча. Ето какво означаваха думите съвсем различен от нас. Наблюдаваше безстрастното лице на Червото и се питаше какво още крие за личността на тоя Майк Леонфорте.
— И какво трябва да направим, ако открием местонахождението на тоя кучи син? — попита накрая той.
— Ако е мъртъв, ще докарате трупа му. Ако е жив, ще го измъкнете…
— Господи, сър…
— Точно с този език ми беше предадена заповедта, синко. Сега само ти я цитирам и гледам да съм точен. Естествено, както при всяка Божа мисия, и тук не трябва да има никакви писмени документи…
— Добре, да допуснем, че е жив и се намира в хотел „Алфа“… — На жаргона на „прилепите“ това означаваше „в задника на дявола“, тоест — в плен на Виетконг. — Тогава какво?
— Водиш ми го тук, ето какво!
Може би точно в този момент До Дук надуши нещо гнило, но си замълча.
— Искам го жив! — тежко го изгледа Червото. — Жив, разбираш ли? Отпускам ти екип от ВГГЗ, ще имаш нужда от опита им и те съветвам да се възползваш от него… Между другото, няма да носиш „пръдльо“. Не искам някой да се настрои на нашата вълна и да слуша какви ги дрънкаме. — „Пръдльо“ се наричаше леката полева радиостанция ПРГ-25, която беше част от стандартното оборудване на „прилепите“.
Червото се втренчи в него, прокашля се и приключи:
— Както вече ти казах, операцията си е стопроцентово „тенту“… Толкоз по въпроса. Само за едно ще те помоля, До Дук — гледай да не събориш някъде шибаната „Семинола“, там, където отиваш, съвсем нямаме нужда от неоспорими доказателства за своето присъствие…
До Дук стана и се насочи към вратата, спря с ръка на бравата и се обърна:
— Едно последно уточнение, сър… А какво да правя, ако обектът откаже да бъде измъкнат?
Червото дълго време мълча, погледът му пронизваше До Дук така, сякаш изобщо го нямаше.
— В този случай можеш да прибегнеш до собствената си преценка — най-сетне отговори той, бавно и отчетливо.
— Слушам, сър.
Очите на Червото отново дойдоха на фокус и се заковаха върху лицето на До Дук.
— Докарай ми го тоя мръсник, войниче! Жив или мъртъв, но ми го докарай!
Излетяха през нощта, До Дук така и не научи крайната точка на полета, задоволи се единствено с първоначалната информация. Във въздуха Доналдсън, по-напрегнат от всякога, се залепи за радара, Рок се изправи над рамото му. На него До Дук връчи запечатания плик със заповедите. Беше от специална, топяща се в устата хартия, при нужда лесно можеше да се глътне. През няколко, минути Рок крещеше корекциите в курса, които им предоставяше радарът. Ригс беше заковал поглед в тила на Доналдсън, сякаш очакваше поредната психологическа атака на доктор Странник. Двамата нунги спяха дълбоко.
Липсата на въоръжение в самолета ясно показваше, че крайната цел на полета е район с ограничен въздушен трафик, без наземни радари. Това намирисваше на Камбоджа, превърната от „Чарли“ в основна тилова база, откъдето комунистическите сили, след съответното прегрупиране и превъоръжаване, отново се хвърляха в боеве срещу американската армия.
Краткият инструктаж даваше смътна идея за крайната цел на полета, До Дук не беше изненадан от факта, че ще се приземят в отдалечен от вниманието на противника район. Впечатление му направи разстоянието, едва сега разбра защо е получил „Семинола“, чиято далечина на полета далеч надвишаваше тази на тежковъоръжен самолет. Доколкото можеше да се ориентира, те се насочваха към центъра на нищото. Върху картата, която беше запомнил наизуст, преди да я глътне, имаше един-единствен ориентир, разположен в близост до Меконг — някакво малко селце на име Сре Самбор разположено на около три градуса северозападно мястото за кацане.
— Прелетяхме над половината Камбоджа — обади се Рок, в гласа му се долови известно учудване. — К’во е търсил тук Майкъл Леонфорте, по дяволите?
— По-правилно е да попиташ защо Пентагонът го е изпратил тук — погледна го До Дук.
Официалната позиция на Камбоджа във военния конфликт беше неутралитетът, но До Дук беше чувал, че сложни проблеми с по-силния във военно отношение Виетнам принуждават министър-председателя Лон Нол да затваря очи пред набезите на Виетконг върху суверенната територия на страната. Всичко това го караше да мисли, че на практика са се насочили към горещ във всяко отношение район, при това напълно слепешком, тъй като не разполагаха дори с обикновена полева радиостанция.