— Какво се е случило тук според теб? — попита Рок. — Наказателна акция на армията?
До Дук сви рамене. Прекрасно знаеше какво има предвид партньорът му — акция, подобна на онази в Ми Лай, осъществена от лудия лейтенант Кели и неговите главорези.
— Доколкото ми е известно, наши части не действат на територията на Лаос — промърмори той.
— Я се стегни! — презрително го изгледа Рок. — Знае ли някой от нас какво планира ВР и какви ги върши из тези пущинаци?
Имаше предвид Военното разузнаване. До Дук наистина се замисли по въпроса. Онези от Дирекция „Изток“ на Пентагона, възложили на Майкъл Леонфорте тази мисия, наистина биха могли да бъдат от ВР.
Стиснали своите калашници в ръце, нунгите вървяха по улиците на унищоженото село с мрачни лица. До Дук отново си спомни за твърдението на Джин, според което Гуай действат на територията на Камбоджа. Нима не биха могли да бъдат и в Лаос? Всеки въпрос, изникващ в главата му, го водеше все по-близо до Златния триъгълник. Миризмата на гнило, доловена още по време на последния инструктаж, изведнъж придоби съвсем определен аромат — аромата на парите.
В същия момент Ригс извика, взводът хукна към източния край на руините, където се издигаше бетонен бункер. До Дук и Рок се спуснаха по стъпалата с намерението да го огледат. Макар и вкопан само наполовина в земята, бункерът беше останал недокоснат от въздушното нападение.
Рок насочи гранатомета към вратата и вдигна предпазителя. Доналдсън беше първият, който се втурна към дупката в бетона след оглушителната експлозия, хвърли вътре граната с нервнопаралитичен газ. Всички залегнаха на почетно разстояние от вратата, изчакаха разсейването на газа и бавно започнаха да се надигат на колене.
До Дук и Рок първи проникнаха вътре. Хора нямаше, бункерът очевидно беше използван за склад на оръжие и боеприпаси. Край стената бяха наредени 762 — милиметрови автомати К-50, китайско производство. Този факт беше знаменателен, особено в контекста на предупреждението, отправено от Джин. Вътре имаше и други оръжия, производство на комунистически Китай.
— Тук не ми мирише на Чарли — беше заключението на Рок. — Тези играчки са нови, мога дори да се огледам в прикладите им… Чарли не е толкова добре екипиран.
— Знаеш ли нещо за нунгите?
— Достатъчно — кимна Рок. — Бил съм патрул с няколко от тях, все по ръба на бръснача…
— Това тук да ти напомня за тях?
— Не — засмя се Рок. — Нямат мангизи за подобно снаряжение…
— А чувал ли си за Гуай — една по-особена прослойка на нунгите?
— Не — поклати глава Рок. — Защо?
— Джин спомена за тях… Били много гадни копелета.
— Шибани нунги! — изруга Рок.
До Дук сви рамене, миризмата на пари вече беше съвсем отчетлива.
— Тогава кой може да е платил за всичко това? — попита той.
— Много ясно кой. Руснаците или Чичо Сам…
Размениха си продължителни погледи, после Рок бавно поклати глава:
— Наистина ли мислиш, че това има нещо общо с приятелчето Майкъл Леонфорте?
— Може би — въздъхна До Дук. — Никой не може да каже какво се е въртяло в главата на ония типове от Пентагона…
— Но кого сме искали да въоръжим с тази стока?
— Добър въпрос — отвърна До Дук. — На този етап само господин Леонфорте може да ни предложи отговора…
— Ако го открием…
— Нали затова сме тук? — въздъхна До Дук. — Но ако се окаже, че е мъртъв, искам да се върнем тук и да приберем стоката. Можем да й вземем добри пари…
— Дадено — отвърна Рок.
Обърнаха се към изхода, Рок постави тежката си ръка върху рамото на До Дук.
— Собственикът на стоката не може да е далеч — тихо промълви той. — Като нищо вече ни дебне отнякъде…
Побързаха да излязат на чист въздух, тъй като остатъците от бойния газ вече размътваха главите им. До Дук раздели екипа на две, щяха да се съберат отново заедно едва след като селото остане зад гърба им.
После двамата с Рок огледаха околностите на бункера, но не откриха нищо интересно. След десетина минути от противоположния край на селото се появиха фигурите на Ригс и Доналдсън. В същия момент ги връхлетяха мините. Небето над главите им се продъни от пронизителен вой и смъртоносни експлозии.
Доналдсън бе улучен още от първата мина, тялото му хвръкна във въздуха и изчезна в алените пламъци на експлозията. До Дук се просна на земята редом с Рок, очите му напразно търсеха едрата фигура на Ригс. Нунгите не се виждаха никакви, той искрено се надяваше, че вече търсят огневата точка на противника.