Знаеше какво олицетворява камбанният звън. Все още можеше да свързва мислите си, макар да вършеше това бавно, като невръстно дете… Те се навързваха в тънка верига, от нея се раждаше желанието за действие. Парализата от шока беше все така силна, но дълбоко под нея помръдваше искрицата разумен живот.
Бариерата на психическия натиск беше висока, но той все пак успя да отвори танжинското око в душата си. Камбанният звън изведнъж се оцвети в зелено. Сякаш беше в околностите на Нара през пролетта.
Челесте.
Челесте с огромната сила на духа си. Планът, който започнаха да подготвят в Париж… Малко след като Никълъс надуши примката… Тя се беше опитала да го разубеди, откровено го молеше да се откаже. Защото примката заплашваше да го погълне. Но какъв избор му оставаше? Нима би могъл да обърне гръб на клетвата, дадена пред баща му? Нима би могъл да забрави дълга си към Оками? Друг човек вероятно би го сторил, особено при тези обстоятелства. Но Никълъс просто беше устроен другояче. Не можеше да обърне гръб на нещо, с което вече се е ангажирал. Можеше да върви само напред, дори когато пред него бушува стихиен пожар…
Няма да се втурна там беззащитен, успокои Челесте той, докато се придвижваха към Монмартр. Ти ще бъдеш тайното ми оръжие.
Тя тревожно го изгледа, после прозрението се стовари върху й със смазваща сила.
Не, това не бива дори да си го помисляш! Психиката ми не е тренирана като твоята… За Бога, аз се страхувам от това, което се крие в мен!
Никълъс отвори танжинското си око, успокои я с помощта на Акшара, даде й увереност, че Божествената пътека ги свързва навеки и нищо не е в състояние да разруши тази връзка.
— Но нима месулетът няма да я усети? — беше попитала тя.
— Не — поклати глава Никълъс. — Пътят на Акшара е прокаран между теб и мен. Той ще почувства присъствието му, но ще бъде убеден, че това е последният ми опит да му се противопоставя… Твоята нетренирана, но мощна психика ще бъде изцяло скрита зад маската на моите опити за противодействие…
Умишлено не спомена, че съществува доста голяма вероятност психическата им връзка да бъде нарушена, не знаеше дали тя ще има достатъчно сили и воля да я възстанови. Защото, за да бъде в състояние да го стори, Челесте ще трябва да преодолее страха от себе си, да се потопи изцяло в него, за да го победи, а едва след това да потърси нов психически контакт.
Ето какво представлява камбанният звън в главата му, ето я единствената преграда срещу лудостта…
Челесте.
Тя е тук, някъде сред влудяващия свят на роботите и черната магия, която одира жива кожа и разменя лицата на хората със садистична страст.
Потръпна от вълнение. Искаше да бъде сигурен, че тънката нишка на връзката помежду им не е прекъсната, че все още има шанс да се измъкне от този кошмар.
Тези мисли отвлякоха вниманието му, внезапната психическа атака на месулета го завари напълно неподготвен. Тялото му беше отпуснато до стената и сякаш напълно парализирано. Челюстта му увисна, чувстваше се като муха в буркан, напълно смазан. Инквизиторът, надянал чертите на собственото му лице, бавно се приведе над него и притисна с палци клепачите му. Отначало леко, после все по-силно и по-силно. Мембраната на „кокоро“ започна да вибрира в главата му, светът, който познаваха обикновените хора, бавно се стопи и изчезна…
Притискайки очните ябълки на Никълъс, До Дук отвори още една от шестте врати, които водеха до „кокоро“. Това беше врата, неотваряна в продължение на векове; забранена дори за наследниците на месулетите, изучили и овладели голяма част от мрачните им тайни. Шестата врата — единствената, която е била запечатана от заклинания и свещени псалми; вратата, която дори Заратустра не е посмял да открехне…
Но Заратустра е странял и от бялата сврака — пратеницата на Боговете, носеща проклятие на всеки, който дръзне да я избере за свой свещен символ… Именно бялата сврака викаше сега До Дук, устата му монотонно пропяваше свещените думи, изтръгнати насила от мъдрия Ао, който глупаво беше отказал да ги сподели с него… Но колко струват предупрежденията на един старец, станал страхлив като жена с приближаването на края? Какво означават те в сравнение е божествената мощ, която ще му донесе бялата сврака?
Шестата врата се отвори, До Дук потъна в зловещо излъчване, наподобяващо радиация, сетивата му потръпнаха от страховитата асиметрия отвъд нея. Пристъпи крачка напред, в ушите му се разнесе дрезгавият крясък на бялата сврака. Сякаш изведнъж се беше върнал в планините на Виетнам, при своите нунги…