— Никълъс!
Здраво го разтърси, от устата му се откъсна протяжен стон. Челото му бавно се надигна от кормилото, пръстите му възобновиха работата си.
Челесте вдигна глава и потръпна. Дълбоко в съзнанието й се надигаше чувство на ужас. Сякаш див звяр беше успял да се промъкне там, сумтеше и душеше, докосваше се до най-съкровените й мисли… Усети появата на горещата вълна върху рампата, в гърлото й заклокочи вик на ужас…
Моторът изръмжа и започна да работи, Никълъс се облегна назад, напълно изтощен.
— Ще трябва да караш ти, Челесте… — Но аз никога не съм…
— Сядай зад кормилото!
Той се прехвърли през нея и я побутна към волана. Краката й докоснаха педалите.
Улучи позицията за заден ход в мига, в който металният портал се отвори с такава сила, че едното му крило се откъсна от пантите. Натисна газта, гумите изсвириха и камионетката се отлепи от рампата. Завъртя волана и включи на първа. Не искаше да обръща внимание на свистенето, което прозвуча отзад. Насочи се към изхода, включи на втора малко по-рано от необходимото, скоростите сърдито изскърцаха. В следващия миг бяха на пътя.
— Наляво! — изкрещя Никълъс. — Иначе сме срещу движението!
На няколко метра от тях прозвуча могъща сирена, Челесте подскочи от ужас. Камионетката пресече пътя на тежко натоварен прицеп, разнесе се остро стържене. Двата автомобила се удариха странично. Веднъж, втори път… камионетката заплашително се разклати. После успя да набере скорост и започна да се отдалечава от това прокълнато място.
Никълъс безсилно се отпусна на седалката. Моторът ревеше като ранен звяр, но на него му се струваше, че слуша най-прекрасната музика на света.
Седемнадесета глава
Токио
Сгърчени, впити като животни една в друга, сенките бавно помръдваха по посока на светлината. Тя изскачаше от фотографски прожектор — остра и ослепителна.
Нанги най-сетне видя какво вършат двете мъжки фигури и шумно си пое дъх. Макар да живееше в общество, освободено от европейските предразсъдъци към хомосексуализма, той беше дълбоко шокиран. Не от факта, че вижда двама голи мъже заедно, а от това, което вършеха един с друг.
Значи това е Уилям Джъстин Лилехамър — по-високият и по-възрастният от двамата… Другият беше млад, рус и пълен с енергия. Тялото му — изваяно до съвършенство, сякаш беше създадено за този вид разгулни удоволствия.
Нанги се приведе напред, насочи дистанционното управление на видеото и започна да стопира кадрите един по един. Вече беше изгледал филмчето, което беше заснето по поръчка на покойния Гоунт, сега искаше да си отбележи някои неща.
Иззвъня телефонът.
— Моши…
— Нанги-сан, успях да проследя телефонния номер, който ми дадохте…
Беше Жисаку Шиндо, частният детектив, който се беше заел е аферата около Тин. Имаше предвид номера, който Нанги беше записал от призрачния факс, открит в капсулата на Масамото Гоей.
— Той е тукашен, от Сайгон — продължи Шиндо. — Намира се в една сграда е офиси точно срещу централата ви…
— Но кого е?
— На някаква фиктивна фирма — отвърна детективът, в слушалката долетя шумолене на хартия. — Наемът е плащал вашият представител Винсънт Тин.
Нанги затвори очи.
— Има и още нещо, Нанги-сан…
— Слушам.
— Приятел на мой приятел работи в тукашната Съдебна медицина. Благодарение на него успях да хвърля едно око на смъртния акт. Тин е изгорял във варел със сярна киселина, точно както ви е обяснил Ван Киет… Новото е, че тялото му е било надупчено от двадесет и пет куршума…
— Двадесет и пет!?
— Точно така. От калибъра и раните стигам до заключението, че вашият човек се е оказал на мушката на тежка картечница… Още не съм установил марката и производителя, но вероятно става въпрос за редовно армейско оръжие…
Мили Боже, въздъхна в себе си Нанги.
— Последна новина — добави Шиндо. — Приятелят на моя приятел е бил дежурен, когато са взели тялото. Мнимият роднина е бил японец, човекът е готов да се закълне, че става въпрос за член на Якудза…
— Откъде е толкова сигурен? — учуди се Нанги.
— Малкото пръстче на лявата му ръка е било отсечено — отвърна Шиндо.
Членовете на Якудза често прибягват до този ритуал, особено когато трябва да докажат верността си към оябуна на съответния клан или да се самонакажат за допусната грешка.