— Продължихте ли контактите си след като го изписаха?
— Да. Преди всичко защото той имаше нужда от връзки в Токио. Но на практика именно той улесни издигането ми в рамките на МИТИ…
— По какъв начин?
Влюбените изчезнаха в ярките лъчи на слънцето, двамата бавно навлязоха в район, който очевидно беше седалище на хипита и рокери. Около тях гъмжеше от зелени и розови прически, черни кожени якета и блестящи с хромираните си части огромни мотоциклети „Кавасаки“… Недоволни от присъствието на пришълците, шарените като папагали младежи форсираха моторите. Отвсякъде ехтеше оглушителен хевиметъл…
— По всяка вероятност той вече е имал създадени контакти — продължи Нанги. — По време на службата си в армията е бил офицер за връзки с обществеността. Положително е работил в тясно сътрудничество с високопоставени служители от Министерството на търговията и индустрията, което впоследствие прерасна в МИТИ… Имаше остра нужда от връзки с деловите среди и на тази база си правехме взаимни услуги. Дълбоко впечатление ми направи безпогрешната му ориентация в японския начин на живот…
— Значи е искал да стане бизнесмен…
— Вероятно.
— Но днес се занимава със съвсем друг бизнес — поклати глава Оками. — Ръководи могъща шпионска централа, пуснала пипала дълбоко в сърцето на американската администрация.
Стигнаха най-отдалечената част на парка, все още в процес на изграждане. Най-сетне бяха сами, дори рокерите не идваха тук. До желязната ограда бяха подредени дръвчета с тор в найлонови торби около корените, скоро щяха да ги засаждат.
— Мога да видя какво го е привлякло в този бизнес — поклати глава Нанги. — Уоксман винаги е бил човек, който гледа далеч напред. Освен това имах чувството, че нормалният бизнес го отегчава, въпреки несъмнените му способности… Беше прекалено лесен за него. Веднъж сам ми го каза — „Все едно да ловиш риба в басейн…“
— Шпионската му мрежа е така дълбоко законспирирана, че дори Американският конгрес не подозира за нейното съществуване — подхвърли Оками.
— Това може да е както за добро, така и за лошо — отвърна Нанги.
— Но нещата не приключват дотук — мрачно промърмори Оками. Сключи ръце зад гърба си, лицето му се намръщи в напрегнат размисъл. — Уоксман е оглавил една група от изключително влиятелни личности, която нарича себе си „Огледалото“…
— „Огледалото“? За пръв път чувам това име.
— Не съм изненадан, почти никой не го е чувал — отвърна Оками. — Целта на тези хора е установяване на пълен контрол върху икономическата политика на тяхното правителство с всички последици в международен мащаб. И това ги прави изключително опасни!
Оками спря и се извърна към него. Нанги разбра, че идва ред на най-важното.
— Именно Уоксман стои в края на опасната пътека, която лежи пред мен. Ако той се окаже неблагонадежден, аз ще бъда принуден да направя своя скок в неизвестното. Ще изпълня предначертания план, независимо от опасностите, които крие той. Извинявам се, че трябва да те включа във вземането на това важно решение, Нанги-сан. Но просто няма на кого друг да се доверя…
— Помня добре, че Уоксман е умен мъж — отвърна Нанги в края на тази последна и за двамата среща. — Може би прекалено умен, за да бъде щастлив…
— Какво искаш да кажеш?
Само това, което чу. Интелигентността му е толкова ярко изразена, че духът му никога няма да намери покой. А лично аз никога не се доверявам изцяло на хора с неспокоен дух.
Отправил поглед към замръзналия образ на екрана, Нанги си даде сметка, че вижда едно лице, което не беше виждал от много години насам. Лицето на Леон Уоксман, безстрастно наблюдаващо сексуалните отклонения в поведението на един от своите най-добри агенти.
Томоо Козо вдигна ръка към устата си. Сякаш с този жест искаше да прикрие дълбоката омраза, която изпитваше към Никълъс Линеър. Изправен гол пред огромното огледало, той наблюдаваше движението на стегнатите си мускули. Едва забележимото им потръпване сякаш разказваше една дълга и тъжна приказка. За загуба, отмъщение и смърт — трите основни крайъгълни камъка в неговия начин на мислене.
Загубата, отмъщението и смъртта бяха всичко, от което се интересуваше в този момент. Очите му бяха втренчени в татуирания върху члена му феникс. Крилата обгръщаха основата му, главата потрепваше като жива на върха… Когато се възбуждаше, както в този момент, крилата сякаш започваха да се разтварят, очите и човката върху главичката помръдваха като живи…