Загубата, отмъщението и смъртта определяха не само границите на честта, но и личните отношения на Козо с Никълъс Линеър. Никога не се бяха срещали, Никълъс по всяка вероятност изобщо не подозираше за съществуването му. Но Козо го познаваше, при това отлично…
Беше излъгал министър Ушиба напълно съзнателно. Нарочно пусна бялата тойота по следите на. Джъстин Линеър и нейния любовник. О, да, Козо знаеше кой е той още от момента, в който самолетът му се приземи на летище Нарита. Дълго преди Ушиба и останалите членове на Вътрешния съвет да осъзнаят за какво става въпрос… И благодарение на този негов акт жената на Никълъс Линеър е мъртва!
Загуба.
Някога, преди много години, Катцуодо Козо — бащата на Томоо, беше изиграл решителна роля за издигането на Оками. Но Оками го надживя и това беше естествено, тъй като на негова страна беше Полковника…
Изгаряше от безсилен гняв от преклонението, което всички японци демонстрираха по отношение на полковник Линеър. Дори оябуните го боготворяха, голяма част от тях все още помнеха как име помагал по време на Окупацията. Козо беше убеден, че този човек е бил повече японец, отколкото европеец, особено в начина си на мислене. И именно това го е направило особено опасен, именно това му е позволило да убие Катцуодо Козо…
Томоо твърдо вярваше, че полковник Линеър е убил баща му със собствените си ръце. Въпреки че бяха открили тялото му в реката Сумида без никаква следа от насилие. Но Катцуодо не можеше да плува и Полковника го знаеше — малкият Томоо ги беше чул да разговарят на тази тема със собствените си уши… Беше през един от най-задушните летни дни, когато потта блика от всяка пора на кожата.
Една седмица по-късно извадиха посинялото тяло на Катцуодо от реката и Козо остана без баща.
Загуба.
Непоправима загуба.
Доста години по-късно Козо започна да проумява същността на този трагичен инцидент. Почти от самото начало Катцуодо и Оками имаха остри разногласия относно политиката на Якудза. Оками беше привърженик на сътрудничество с американците, особено след като Окупационните власти поискаха помощта им за справяне с комунистическите бунтове. За тези власти беше много по-удобно японски глави да бъдат трошени от японски гангстери, а не от американски войници. Катцуодо, от своя страна, беше яростен противник на сътрудничеството с окупаторите. Не понасяше никакви контакти с американците, дори когато ставаше въпрос за изкореняването на комунизма от японска земя.
Несъгласията между двамата оябуни в крайна сметка доведоха до открита война. Краят й настъпи, когато тялото на Катцуодо изплува от Сумида. По него липсваха следи от насилие, както и всякакви други следи. Не можеха да обвинят в убийство никого, нямаше на кого да се отмъщава. Оками и Полковника използваха цялото си влияние и мирът беше възстановен.
Но животът на Томоо Козо се промени безвъзвратно и той никога не забрави това. Прие покровителството на Оками, съвсем в съответствие с древните японски традиции. Завърши образованието си, превърна се в доверен приятел, издигаше се заедно с Оками. Беше най-пламенният привърженик на предложението Оками да бъде избран за Кайшо. Въпреки че тайното разследване на смъртта на баща му напълно го убеди във вината на Оками и неговия приятел Полковника…
Полковника умря и по този начин изпревари планираното отмъщение. Остави син, който по традиция трябваше да понесе това, което беше предназначено за бащата. Оказа се обаче, че този син е нинджа, при това много опасен. Дори оябуните на Якудза се страхуваха от него, а към този страх се прибавяше и дълбокото им уважение към бащата. Козо не беше в състояние да направи нищо и реши да чака. Беше търпелив като паяк, чиято мрежа непрекъснато се руши от вятър, дъжд и студ, но той отново я плете…
Отмъщение.
Козо обърна гръб на огледалото и започна да се облича. Беше време да се срещне с До Дук.
Време да си спомни за честта. Време за възмездие и смърт.
Блед като платно, Никълъс лежеше сред окапалите кленови листа, алени като живи пламъци.
— Това е твоята къща, нали? — коленичи до него Челесте. — Там, на стотина метра отвъд дърветата?
Потъмнели от болка, очите му я гледаха като непозната. Сърцето й пропусна един такт. Какво му стори онзи месулет? Нима се беше намесила твърде късно? Дълбоко в себе си знаеше отговорите. Ужасът, който изпита при установяването на психическата връзка помежду им, беше огромен, никога през живота си не беше изпитвала нещо подобно. В съзнанието й се беше загнездила увереността, че отвъд света, който можеше да види и чуе, лежеше един друг, далеч по-ефимерен свят, до който се докосваше само в моменти на силен стрес. Здравата връзка с този свят опъваше нервите й до крайност.