Преди това се погрижи, естествено, за Сейко. Тя беше единственият служител в компанията, който знаеше за пристигането на Кроукър, но Нанги нямаше никакво желание да я прави свидетел на разговора помежду им.
Изпрати я по спешност във Виетнам. Задачата й беше да оглави временно офиса на компанията в Сайгон. Даде й името на Жисаку Шиндо, но не й каза, че е частен детектив. Представи го като консултант, който трябва да изготви план за интеграцията на сравнително новите задгранични клонове на компанията.
Съзнаваше, че й дава прекалено голяма свобода. Но той беше човек на риска и знаеше какво прави. Телефонира на Шиндо да го уведоми за пътуването й, предупреди го за вероятността тази жена да работи срещу интересите на компанията. Това беше всичко, което можеше да стори за момента. Не разполагаше с твърди доказателства за нейната измяна, не беше в стила му да действа въз основа на предположения. Освен това искаше да разкрие хората, стоящи над нея. Ако е виновна, разбира се. Може би ще се разкрие, получила пълна свобода в Сайгон. А Шиндо ще бъде там, за да документира предателството й.
Гоей — ръководителят на проекта „Чи“, беше съвсем друга работа. Закодираният факс беше доказал вината му, макар че специалистите все още не бяха успели да разшифроват неговото съдържание. Нанги много би желал да го постави под денонощно наблюдение, но за съжаление не можеше да си позволи този лукс. Защото си даваше ясна сметка, че предаването му на властите ще обезсили до значителна степен обвиненията на сенатора Бейн срещу Никълъс и компанията, а при известна доза късмет — и да прекрати процеса срещу тях. Защото в крайна сметка Гоей, а не Никълъс, е предал секретната технология на Винсънт Тин, директната връзка между тях вече може да бъде доказана. Както може да се докаже, че Тин е бил ренегат, готов да продаде „Сато-Томкин“ за шепа сребърници. Ето защо уреди арестуването на Гоей и едва тогава изпрати Сейко на новата й длъжност.
Тя прие новината с радостна възбуда и това сериозно го обезпокои. Накара я да замине само с един куфар дрехи, обеща да изпрати останалото в рамките на седмица. Тя не изрази никакъв протест, очевидно добре разбираше каква е ситуацията в Сайгон след убийството на Тин. Съмненията му по отношение на този акт бързо се стопиха, особено след като посрещна Кроукър и научи за развоя на събитията в Съединените щати.
Слушаше разказа на детектива с напрегнато внимание. За начина, по който Лилехамър го е привлякъл в разследването на убийството на Голдони, за подозренията му относно самия Лилехамър, за разкриването на личния му мотив в преследването на До Дук Фуджиру, виетнамския убиец. Кроукър пък беше доста изненадан от факта, че Нанги вече е осведомен за смъртта на Харли Гоунт. На свой ред изненада японския си домакин, когато му разказа за отношенията на Маргарет с втората й майка Рената Лоти и особено с брат й Доминик, завещал на нея управлението на цялата си огромна империя. Приключи с подозренията на Маргарет, че войната между фамилиите Голдони и Леонфорте е нещо далеч по-голямо от кървава сицилианска вендета. Нанги помисли малко, после се обърна към Маргарет:
— Казали сте на Кроукър, че брат ви споделил с вас секретни сведения за висши правителствени служители… Откъде ги е получавал?
— От секретен осведомител на име Нишики — отвърна Маргарет с безпокойство в гласа, скочи на крака и започна да се разхожда по рогозките.
— Вие виждали ли сте го?
— Не. А имам чувството, че и Дом не го е виждал… За него и за мен Нишики беше просто един глас… Докато мащехата ми явно го познава. Именно тя ни прати тук да го пазим от До Дук…
— Така мисли и Кроукър-сан — промълви Нанги, без да отделя пронизителния си поглед от лицето на Маргарет Голдони де Камило. Очевидно се питаше дали може да й се довери. Вярваше на Лю Кроукър, просто защото беше най-добрият приятел на Никълъс отвъд океана. Но с това се изчерпваше и цялото му доверие. — Втората ви майка спомена ли някакво име?
— Да — кимна Маргарет. — Трябва да се срещнем с човек на име Микио Оками.
Нанги посрещна тези думи е продължително мълчание, след което въздъхна и бавно поклати глава:
— Оками е Кайшо — върховен главатар на всички кланове на Якудза… Но той има много врагове, те вече действат… От известно време е в неизвестност, никой не знае съдбата му… Кажете, вярвате ли, че той е Нишики — тайнственият информатор на Доминик Голдони?
— Фейт изглежда сигурна в това — отвърна Маргарет. — Но какво ще стане, ако той вече е мъртъв?
— Тази мисъл мина и през моята глава — кимна Нанги. — Но после започнах внимателно да съпоставям фактите, които са ми известни. На първо място успях да разкрия предателите в „Сато-Томкин“. Онези, които доведоха до тежки обвинения срещу компанията. Единият от тях е Винсънт Тин, убит миналата седмица в Сайгон. Занимавал се е с всички незаконни дейности, за които можете да се сетите… Но кой го е убил? В това отношение сайгонската полиция не може да ни помогне с нищо. Един любопитен факт — трупът е бил прибран от човек, представил се за брат на Тин. Но ние сме сигурни, че Тин няма никакви роднини… Човекът се е представил за служител на компанията „Авалон ЛТД“… Направих съответните проверки и установих, че тази компания се занимава с доста подозрителен бизнес, вероятно с пране на мръсни пари… Те отрекоха всякаква връзка с Тин. Междувременно успях да разбера, че мнимият брат на Тин е бил японец, с положителност член на Якудза… След всичко това ми стана ясно, че съм бил насочен към „Авалон“ напълно умишлено… От тези факти стигнах до едно определено заключение — Микио Оками е жив, но се намира в нелегалност. Оттам изпраща компрометиращи материали срещу враговете си, очевидно търси помощ…