— Членовете на Вътрешния съвет на оябуните са принудили Оками да сключи съюз с човек на име Леон Уоксман. Преди години се подвизаваше в Токио, днес очевидно е един от онези, които дърпат конците на политиката във Вашингтон… Според мен Оками е взел решение да обърне гръб на този съюз. Лично аз му казах, че считам Уоксман за несигурен партньор, това вероятно е било решаващо за последвалите действия от негова страна. Напуснал е „Годайшу“ и е сключил таен съюз, подготвян от години… Съюз с вашия брат, госпожо Голдони. Това води до убийството на Доминик и до изчезването на Оками…
— Дали е на сигурно място? — попита Маргарет.
Нанги спря тежък поглед върху лицето й.
— Дори и на най-сигурното място не би издържал дълго — въздъхна той. — Срещу себе си има огромна мощ, която помита всичко по пътя си…
Осемнадесета глава
Вашингтон | Токио
Фейт Голдони отвори вратата.
— Уил Лилехамър, госпожо Лоти — усмихна се мъжът на прага. — Радвам се, че най-накрая се запознах с вас. Мога ли да вляза?
Фейт погледна зейналото към гърдите й дуло и кимна с глава:
— Разбира се.
Лилехамър прекоси просторния вестибюл на крачка зад нея.
— В къщата няма никой, освен вас, госпожо Готи — чу гласът му тя. — Направих си труда да проверя…
— Вярвам ви.
— През кухнята, моля — побутна я с револвера той. — Към задната врата.
Тя беше сигурна, че я води в конюшнята, даваше си ясна сметка какво означава това. Всъщност беше малко изненадана, че този миг се забави толкова много. Мъжът, който наблюдаваше сексуалната оргия на Лилехамър, несъмнено беше Джони Леонфорте. Позна го в момента, в който си пусна записа, купен от Дъглас Мун — любовника на Лилехамър. Беше доста променен от годините, но Фейт никога не забравяше лицата на мъжете, с които е била в интимни отношения. Особено лицето на Джони, а и дните с него по време на окупацията на Токио. Защото именно тези дни поставиха началото на пиесата, чийто финал предстоеше сега…
Откога ли Джони знае нейната самоличност? Тя не беше живяла в сянка като него, направената в Лос Анджелис пластична операция не беше особено успешна. Остана си Фейт Голдони и Джони сигурно не е изпитал трудност при разпознаването й.
Джони е жив!
Отначало не можеше да повярва. Но после разбра, че в това няма нищо чудно. Самата тя беше оцеляла въпреки превратностите на съдбата, защо да не оцелее и той? Още повече, че имаше предимството да е мъж.
— Отворете вратата!
Тя се подчини, в ноздрите я удари острата миризма на фураж и оборски тор. Животните изпръхтяха и извиха глави към нея.
— Не се измъчвайте, няма да ви застрелям — обади се Лилехамър. — Това би предизвикало твърде много въпроси… — тя се извърна с лице към него, гърбът й опря във вратата на близката клетка: — Едно от тези животни ще ви ритне в главата — добави той и махна по посока на конете.
Фейт усети юздите с гърба си, леко се притисна към тях. Лявата й ръка бавно се спусна към стоманената ръкохватка, обвита с дебела кожа.
— Няма да ви повярват — рече тя. — Всички знаят, че съм отлична ездачка.
— Ще повярват — промърмори Лилехамър и пристъпи напред. — Защото такова ще бъде заключението на съдебния лекар… Върху тялото ви няма да има дори драскотина, никакви следи от насилие… — на лицето му се появи хладна усмивка: — Можете да бъдете сигурна в това, аз съм майстор в занаята.
— А защо го правите? — попита тя. Не очакваше отговор, искаше просто да спечели малко време.