— Боли, нали? — тихо попита Фейт. — Боли, когато разбереш, че в крайна сметка си бил един от многото мъже, които съм имала… Нарочно ти разтворих бедрата си, поех в уста част от плътта ти и толкоз. Всичко, което поисках, дойде при мен, сякаш бях казала „Сезам, отвори се!“.
— Ще те убия, мръсницо!
— Е, сега вече наистина приличаш на онзи Джони Леонфорте, когото познавах… — подхвърли тя, без да забавя ход. — Нищо общо с Червената кралица, която успя да заблуди и най-големите умове на Вашингтон! Как го постигна, Джони? Колко президенти минаха през ръцете ти? Представи си само докъде стигна, а? Едни нещастен сицилиански комедиант! — от устата и се изтръгна подигравателен смях: — Защо ме мразиш, Джони? Аз ти направих огромна услуга. Без мен положително щеше да си останеш едно бедно и нещастно актьорче! Помниш ли колко те отегчаваха деловите отношения? Забрави ли, че ме молеше да поема дори счетоводството?
— Ти ми отне живота, Фейт! Погледни лицето ми! Някога бях красив мъж, по след това претърпях толкова много операции, че вече не помня бройката! Наложи се да променя името си, наложи се цял живот да се крия! Да, Фейт, да се крия! Но без къща, без семейство, без уважението на хората с благородна кръв… Тези неща съм ги искал цял живот, а ти ми ги отне! — лицето на Джони потъмня от притока на кръв, кожата му се изпъстри със сини жилчици. Вървеше след нея леко приведен, сякаш искаше да се предпази от думите й, изведнъж превърнали се в остри ножове.
Тя отново се разсмя, в гласа й се доловиха хладни и малко жестоки нотки:
— Нищо не се е променило, Джони. Аз все още ти водя счетоводството…
— Не! Ти, Оками и Доминик направихте всичко възможно да ме отстраните от играта!
— Събра се с лоши приятелчета, Джони — поклати глава Фейт. — И реши да играеш двойна игра… На ФБР се представяш като Червената кралица — дълбоко законспириран агент на правителството, истински национален герой… Едновременно с това обаче дърпаш конците на „Огледалото“, лично избираш отбрани мафиоти, манипулираш племенника си Чезаре да ги издига на ръководни постове във фамилния бизнес, да ти бъдат лично предани… Беше герой и престъпник едновременно, но дойде време за равносметка…
Стигна далечната стена на конюшнята, тялото и леко се измести вляво и скри от очите му това, което висеше там.
— Повтаряш номера и с „Годайшу“, Джони… Обединяваш тази организация с „Огледалото“, за да се измъкнеш от опеката на ФБР и законите, за да сложиш ръка върху бизнеса в световен мащаб… Но този път допусна грешка, Джони… Онези момчета от „Годайшу“ пет пари не дават за теб. Дълбоко се заблуждаваш, ако все още се надяваш, че двамата е Чезаре ще им бъдете равноправни партньори… Те просто ви използват, Джони. Като пропуск за последните забранени територии в Америка…
Гърбът й опря в меката обработена кожа, това и даде чувство за сигурност.
— Помисли си само — мафията и правителството в тесен съюз! Наистина крайно съблазнителна комбинация за организация като японската Якудза! — дясната и ръка незабележимо пропълзя по стената, пръстите и се обвиха около кожата. — Но каква, мислиш, ще бъде съдбата на теб и Чезаре, когато „Годайшу“ заеме стабилни позиции тук?
— Погрижил съм се за това — изръмжа Джони. — Разполагам с поверителна информация от източник с кодираното име… — млъкна за момент, после тръсна глава: — Всъщност защо да не ти го кажа? Едва ли ще имаш възможност да извлечеш някаква полза от това, тъй като след малко ще бъдеш труп… — направи опит да се усмихне и Фейт отново потръпна. — Псевдонимът на моя източник е Нишики. Благодарение на поверителната информация от него аз успях да постигна сегашното си положение и да стана ръководител на „Огледалото“.
— Идиот! — презрително го изгледа Фейт. — Нишики е псевдоним на Микио Оками! Той те захранваше с информацията, която двамата с Доминик искаха да притежаваш!
— Не! Това не може да бъде! Лъжеш, кучко!
Дулото на магнума започна да се вдига нагоре, но Фейт светкавично измъкна стария колт от големия кожен кобур, окачен на стената. Онзи същия, който преди години беше купила, за да прекратява мъките на осакатените коне…
Ноздрите й потръпнаха от миризмата на смазката, дланта й здраво стисна ръкохватката. Натисна спусъка. Веднъж, втори път, лъхна я горчив барутен дим.
Доста по-късно възстанови в съзнанието си смаяното изражение върху лицето на Джони Леонфорте, извитите му на тръбичка устни, сякаш искаше да възкликне „О!“ — съвсем като малко момче… Тялото му политна назад и бавно се смъкна на колене, конете зад гърба му уплашено пръхтяха и се притискаха в стената… Фейт внимателно се прицели и натисна спусъка за трети път. Куршумът попадна в лицето му, тялото му отскочи назад и се просна по гръб върху бетонния под, посипан с изсъхнала слама.