Месулетът!
Взе завоя с пълна скорост и почти се сблъска с възрастна жена, натоварена с мрежи за покупки. Механично се извини и продължи да тича. Съзнанието му усети как Челесте се приближава към мрачните пулсации, принуден беше да пусне в действие вътрешния си взор на танжин, за да проследи пътя й. Трябваше да го стори, трябваше да прибегне до Тао-тао, за да я спаси. Но това означаваше, че уведомява за присъствието си и другия танжин.
Знаеше, че играе опасна игра. На два пъти в живота си се беше сблъсквал с танжини. И двата пъти за малко не изгуби живота си. Този обаче беше по-различен. Защото към Тао-тао се бяха прибавили и уменията на месулетите, непознатата опасност зееше пред краката на Никълъс като бездънна пропаст.
Вече съвсем ясно усещаше присъствието му, безмълвната пулсация на „кокоро“ — сърцевината на всичко в този свят, бавно изпълваше съзнанието му със своята могъща сила. Този див и първобитен ритъм предопределя всичко, което трябва да се случи, кара обикновените хора да потръпват от суеверен ужас пред магическата му сила. Пулсацията на „кокоро“ вдъхва живот на сложната мрежа от психически импулси, от които Тао-тао черпи своята мощ. Ритъмът й има ефект на световъртеж, дори опитен танжин като Никълъс можеше да определи опасното му въздействие само от непосредствена близост с „кокоро“…
Очите му за миг успяха да зърнат фигурата на Челесте в далечината, умът му внезапно осъзна по какво се различава сегашният му противник: беше в състояние да поддържа ритъма на „кокоро“ за дълго време и това го правеше изключително опасен. По-неопитните танжини можеха да го вършат само за кратък отрязък от време — тогава, когато имаха нужда от него.
Ужасът от разкритието бързо се стопи. Никълъс ясно усети как невидимият противник засилва темпото на вибрациите и съзнанието му започва да блокира. Вътрешният му взор ясно видя полупрозрачните и сякаш води мети пипала на Тао-тао, плъзгащи се покрай сенките на улицата, незабележими за минувачите, незабележими и за самата Челесте, която стоеше на ъгъла и напрегнато се оглеждаше.
Втурна се напред, без да обръща внимание на ядосаните викове след себе си. Даваше си ясна сметка, че времето му изтича. Очите му уловиха фигурата на месулета, за стотна от секундата умът му блокира от изненада. Защото видя лицето на друг човек, съвсем различен от онзи във Венеция… Месулетите бяха двама!
Придвижването му стана още по-трудно, тъй като тротоарът пред него се стесняваше от дъсчен парапет, зад който няколко работници копаеха дупка около повреден кран на газовата инсталация. Започна да разблъсква тълпата с рамене и лакти, в същия миг почувства как черните пипала на Тао-тао напускат сянката и се насочват към Челесте. Зловещите пипала на злото. С отчаяние разбра, че няма да успее, че преднината на месулета е незаличима. Противна миризма на сяра го блъсна в ноздрите, това сякаш даде допълнителен тласък на душевните му сили. Даде си сметка, че е единственият човек на този свят, който може да помогне на Челесте в този ужасен миг, съзнанието му помътня от огромното напрежение.
Предпазната обвивка на собствените му пулсации обгърна тялото й миг преди черната сянка да се стовари върху нея. Тя се олюля от силата на удара, краката и се отделиха от тротоара. Но защитата му издържа.
Натискът в главата му беше огромен, пред очите му заиграха разноцветни точици, вече не виждаше нищо. Изпита неприятното чувство, че се плъзга встрани, извън контрола на времето. Същото, което беше изпитал по време на битката си с месулета върху призрачния мост.
Противникът удвои усилията си, пипалата му се насочваха директно към съзнанието на Челесте. Никълъс се олюляваше, напрежението ставаше нечовешко. Ушите му звънтяха, почти ослепя. Най-сетне усети, че вече е изцяло вътре в Акшара, времето престана да съществува.
В сърцето му потръпна неясна мечта. Ех, ако можеше да се сдобие с „корьоку“ — единствения път към постигането на „шукен“, пълното овладяване на Акшара и Кшира, върховната сила!
Звънът в ушите му премина във вой, кожата му настръхна и се покри със ситни капчици пот. Изведнъж разбра, че тази битка не може да бъде спечелена единствено с помощта на Акшара. Месулетът беше успял да повдигне вибрациите на „кокоро“ до такова ниво, че те заплашваха да го разкъсат. Разбра и друго — ако двамата с Челесте не избягат сега, още в тази секунда, с тях ще бъде свършено.
Защитната му обвивка около Челесте започна да се пропуква, скоро тя щеше да остане напълно беззащитна срещу мрачните вибрации. В главата на Никълъс се появи ужасно бръмчене, вече не можеше да разсъждава. Беше на края на силите си, не можеше да устоява срещу черната стена, настъпваща срещу него като булдозер.