— Ето какъв ми е проблемът — започна със сериозен тон той. — Имам четири дни, за да разбера дали моят шеф е в дъното на огромна афера за незаконно производство и пласмент на супермодерни компютри. Нещо, което, честно казано, не мога да повярвам…
— Майната му на това, дето го вярваш или не го вярваш! — размахаха се дългите ръце насреща му. — Проблемът ти е прост и ясно очертан — положението ти е такова, че не можеш да се закълнеш в почтеността на шефа ти… Нали така?
Гоунт с нежелание беше принуден да признае, че Делакроа е прав.
— Има и още една възможност — въздъхна той. — Някоя високопоставена личност в правителството на Съединените щати иска да компрометира шефа ми, като подхвърля фалшива информация където трябва…
— Ясно — поклати глава Делакроа и подпря брадичката си с юмрук. — Нямаш нужда от мен, приятел. На теб ти трябва някой опитен следовател, а аз не съм такъв… Макар че, честно казано, по време на една операция в Судан… — млъкна, ръцете отново се размахаха като криле: — Няма смисъл. Това не е по моята част. Аз си падам по по-други неща… Бум, тряс, мерси, мадам, и толкоз… Разбираш ли ме?
— Ясно, огнева мощ…
— Точно така. Падам си по малките хубави войни… Разпадането на комунистическата система се превърна в Бонанза за хора като мен… Появиха се куп етнически малцинства, дето искат да демонстрират сила, готови са да хлопнат врага по главата с всичко, което им попадне в ръцете… Там ми е мястото, приятел. Грижата ми е една — оръжията винаги да са налице. Като пример ще ти посоча един боен хеликоптер е компютърно управление. Истинско произведение на шибаното изкуство! Директна доставка от арсенала, участвал при подпалването на задника, на Саддам! Нищо общо със старите ковчези от Виетнам, които предлага конкуренцията… Има огнева мощ, достатъчна да изпепели среден по големина град!
— Добре, добре — прекъсна го Гоунт, опасяващ се от нова страховита оферта. — Едно не можах да разбера — защо Мънч ми е дал именно твоя телефон?
Сервираха храната. Изглеждаше мазна и неособено свежа. Но за разлика от това, миришеше прекрасно.
Делакроа хвана лъжицата и започна да разпределя в чиниите нещо, което приличаше на черни морски рачета, потопени в гъст сос.
— Не ти ли каза? — изви вежди той.
— Не.
— Тогава стига си кудкудякал, за Бога! Иди и го питай!
— Невъзможно — поклати глава Гоунт и с интерес наблюдаваше как чинията му се пълни с миди, скариди и гъст ориз. — Сигурен съм, че щеше да ми каже, ако можеше… Но той работи за противника, следователно ще трябва да се оправям сам.
Делакроа направи непонятен жест по посока на бара, след миг на масата кацна огромна медна купа, запълнена с лед. В нея имаше поне една дузина бутилки бира.
Русият отвори две от тях и изля съдържанието им в чинията си.
— Тоя твой шеф има ли си неприятности с федералните ченгета?
— Може би му предстоят — отвърна Гоунт с нескрито съмнение в гласа. — След четири дни се открива сесията на една специална комисия под ръководството на сенатора Рене Бейн. Има голяма вероятност да бъде прекратена дейността на всички предприятия на „Томкин Индъстриз“ на територията на САЩ!
Делакроа рязко вдигна глава. Устните му бяха мазни, от ъгълчето на устата му висеше рачешка черупка. Той я изплю и попита:
— Томкин ли каза? Като „Сато-Томкин“?
— Да. Защо?
Очите на русия станаха съвсем светли, от гърлото му се изтръгна кикот:
— Защо ли? Господи, та аз всеки ден работя с тези хора!
Единадесета глава
Париж | Вашингтон
Нощ. Мъглата беше лека и едва доловима, като крилете на ангел. Капеше се да вали, въздухът тежеше от миризмата на автомобилни изпарения.
Пред себе си Никълъс виждаше подстриганите клони на кестените, наредени симетрично в ъглите на площад Воск. Небето над главата му беше бледо осветено от уличните лампи, прожекторите около Айфеловата кула хвърляха червеникави отблясъци по посока на ниско надвисналите облаци, превръщайки ги в изпоцапани с руж клоунски лица.
Дъждът скоро дойде. Беше приятел, който му помагаше да остане незабелязан. Но беше и враг, тъп като направи опасно хлъзгави зеленясалите медии керемиди на покрива.
Направи една предпазлива стъпка напред, после изведнъж приклекна и замръзна на място. На площада под него се появи полицейска кола и започна бавна обиколка. Пред бистрото на ъгъла беше по-оживено, отколкото през деня. Младежи влизаха и излизаха, около колонадите се забелязваха тъмни сенки. Мнозина от тях биха го видели, стига да вдигнат глава. Това не биваше да става.