— Но нима това е възможно? — учуди се Кроукър. — Нима в изцяло мъжкия свят на мафията може да управлява жена?
— Изпълнението на плана беше трудно и изискваше време. Аз трябваше да осъществявам контакти с хората на Дом в политическата, изпълнителната и финансовата власт по коренно различен начин — като съпруга на Тони, като човек, който действа зад прикритието на неговата фасада. Но именно аз бях довереницата на Дом, благодарение на мен Тони разполагаше с информацията, която му позволяваше да поддържа връзките си живи…
Макар че успя да се досети за главното, Кроукър все пак имаше нужда от известно време за усвояване на подробностите.
— Нещо не ми е ясно — промърмори той. — Аз съм ченге, а ти току-що направи признание, което…
— Просто продължавам съвсем законната консултантска практика на брат ми — иронично се усмихна Маргарет. Дай да не затъваме в юридическите лабиринти, имаме далеч по-важна работа…
— Каква е тя?
— Нека се върнем към логиката — въздъхна тя. — Вече съм убедена, че Дом е знаел всичко. Бил е белязан, знаел е, че ще умре. Аз съм на същото мнение. Придържайки се към този факт, ще видим, че той е започнал да планира бъдещето още преди две години… Избрал е мен — една жена, за своя наследница. Защо? По всяка вероятност изборът му съвсем не е бил лек. На върха на този бизнес никога не е стояла жена. Никога! Защо тогава постъпи така? Отговорът се налага сам — защото никой, абсолютно никой, не би допуснал, че лостовете и механизмите на огромната му власт ще бъдат поверени в ръцете на жена, пък била тя и родната му сестра!
Главата и се сведе към масата, гласът и се превърна в шепот:
— Води се война, Лю. Жестока война в коридорите на властта, за която обикновените хора дори не подозират. И това не е обикновена гангстерска война — кланът на Голдони срещу клана на Леонфорте, макар че именно тази вражда лежи в основата на всичко…
— Не звучи ли това прекалено мело драматично?
— Не забравяй, че имам достъп до цялата секретна информация на Дом — отвърна Маргарет. — Дъхът ти ще секне, ако можеш да видиш имената на влиятелните личности, готови да сторят всичко в подкрепа на неговата кауза. Аз ги зная, вероятно затова си давам сметка за мащабите на бойните действия…
— Защо не прибегнеш до услугите на човека, който е давал секретни сведения на Доминик? — попита Кроукър. — Той положително ще може да ни помогне.
— Не го познавам — поклати глава тя. — Получавам писмени сведения в тайник, всеки пътна различно място. Връзката е еднопосочна, нямам никаква възможност за контакт — въздъхна и добави: — Сигурна съм само в едно: войната далеч надхвърля мащабите на мафията, в нея вземат участие президенти на някои от най-големите корпорации, федерални институции, губернатори, конгресмени, а дори и висши функционери от Белия дом… Единствената ни връзка с всичко това засега е Робърт.
Дланите на Никълъс, въоръжени със стоманените възли на „некоде“, светкавично се съединиха над острието на ножа. Камбанен звън наруши тишината в тъмната, изпълнена с неясни сенки стая.
Челесте изкрещя. Острието на ножа прекрати полета си на три сантиметра от сърцето на Никълъс. Той с погнуса го захвърли на пода, сякаш беше отровно насекомо, очите му пронизаха мрака отвъд неясните очертания на Челесте. Позна лицето на противника си веднага — ориенталските черти, бенката в ъгъла на плътно стиснатите устни. Това беше мъжът, който ги следеше във Венеция. В следващата секунда образът се стопи в мрака.
Потръпващ от мощните пулсации на Акшара, Никълъс усети как тялото му се налива със сила. Скочи на крака и се понесе напред, жадуващ за сблъсък с противника. Танжинското око остана затворено дълбоко в съзнанието му — вече знаеше, че този противник умее да използва силата на Акшара като щит. Сега трябваше да се довери на усвоените преди години бойни умения, да използва ръцете си.
По-скоро усети, отколкото видя фигурата на месулета в ъгъла, скочи напред и сграбчи китката на дясната му ръка. Умът му потърси най-подходящото от бойните умения, с които разполагаше, автоматически избра „сокумен-ирими-нате“, тъй като битката трябваше да приключи по най-бързия начин. Психическата атака на месулета го беше разтърсила като електрически заряд, беше го изправила на прага на смъртта. Сега не беше сигурен колко дълго ще може да издържи.
Изви китката на противника навътре и нагоре и прибягна до прийома „сувари-ваза“ — обездвижване на пръстите: Лявата му ръка се стрелна нагоре, мазолестият ръб нанесе страхотен удар в челюстта на месулета. В ушите му се разнесе ясно пропукване, ръката му продължи движението си напред и нагоре, тялото на противника изгуби равновесие и политна към пода.