Кръвта на Нанги изстина в жилите му. Ясно си представи какво ги очаква с Никълъс при подобно отношение от страна на официалните власти.
— Значи сте решили да хвърлите на вълците моята компания, смисъла на живота ми… — изявлението му прозвуча кухо и патетично, вътрешно се прокле за проявената слабост.
Ушиба моментално долови състоянието му.
— Думите ви звучат доста горчиво, Нанги-сан — поклати глава той. — Ние, разбира се, ще се погрижим за вас… Все пак сте бил министър на МИТИ, един от нас… Но Линеър е съвсем друго нещо!
От дайжина струеше леденото спокойствие, което се излъчва от окото на унищожителен циклон. Нанги си даде ясна сметка, че всичко отива по дяволите. Компанията, Никълъс, всичко, което им е било скъпо… Сърцето му се сви от безсилие. Знаеше, че нищо не може да направи, но все пак беше длъжен да опита.
— Какво е сторил Линеър-сан, за да заслужи такова наказание? — горчиво попита той. — Нима са забравени заслугите му в защита на японските интереси? Нима не се е борил с враговете ни както в САЩ, така и в Русия?
— Нищо не е забравено — отвърна Ушиба. — Много хора от висшите среди се опитаха да го спасят… За това, с което е помогнал на Япония, за заслугите на баща му. Но настоящето трябва да вземе превес над бъдещето. Това е нашето становище.
Сърцето на Нанги се сви от мрачно предчувствие. Усети, че настъпва моментът за най-важното — онова, което беше принудило Ушиба да го привика по този унизителен начин.
— Настоящето? — вдигна глава той. — Какво имате предвид?
— Имаме предвид проекта „Чи“ — тайната рожба на Линеър-сан. Той е приведен в действие, Нанги-сан. При това без ваше знание. Филиалът на „Сато“ в Сайгон произвежда стоката, а вашият представител там Винсънт Тин вече от няколко месеца насам я предлага на всеки, който даде исканата цена!
Нанги се олюля от изненада. Дайжинът беше осведомен за прототиповете на „Чи“!
— Не зная нищо по този въпрос — промърмори той.
— За съжаление нещата не спират дотук — хладно продължи Ушиба. — Технологията на „Чи“ се използва при ново поколение ракети с компютърно насочване, произведени по поръчка на Ирак, Сирия и Афганистан. Благодарение на нея новото оръжие е в състояние „да мисли“, на него не може да убегне и най-бързият самолет в света!… Ето какво продавате вие, Нанги-сан!
Нанги напразно се опитваше да каже нещо, от устата му не излизаше нито звук.
А Ушиба безмилостно продължаваше:
— Проектът „Чи“ се ръководи от Линеър и това е известно на всички. Вярвам, че вече разбирате какъв психологически ефект ще има нашето дистанциране от него, особено за сенатора Бейн и неговата подкомисия. Представете си само колко удобна жертва ще бъде това! Затова нашите намерения са да го предадем на американците и да им помогнем да го разкъсат!
Стиснал в ръка 38-калибровия револвер, Харли Гоунт си спомни за ловните излети, на които някога го водеше баща му. Ясни и спокойни есенни уикенди, миризма на горящи листа във въздуха, горската прохлада на Вирджиния, мекото пружиниране на златистокафявата шума под краката му.
Мани Манхайм — плешив дебелак с небръснато лице и увиснали като торба панталони, внимателно го наблюдаваше.
— Как се чувстваш, Харл? Никога не съм те виждал с патлак в ръка… Лошо ми става, като си помисля, че можеш да натиснеш, спусъка и без да искаш да се лишиш от някой пръст на крака или, не дай Боже, от някой далеч по-важен атрибут…
Гоунт бавно се огледа, на лицето му се появи усмивка. Заложната къща на Мани си беше все същата. Някога, преди много години, той се беше появил тук в компанията на майка си. Вече напълно алкохолизирана, тя беше започналата залага всичко, което притежаваше. Като например платинената огърлица с брилянти, която баща му й подари за десетгодишната от сватбата им, наследената от нейната майка брошка със сапфири, а дори и венчалната си халка… Изгуби работата си няколко месеца след като започна да пие, скоро се принуди да залага вещите си, единствената й мисъл беше никой от семейството да не разбере за порока, който я унищожаваше…
Тогава Мани все още младееше, между него и бащата на Гоунт съществуваха стриктно делови отношения, намиращи приложение главно в областта на инвестициите. Гоунт бързо се сближи с него, двамата станаха не толкова приятели, колкото добри познати, готови да си подадат ръка в тежък момент… Мани имаше грижата да не продава нищо от това, което залагаше майката на Гоунт; той пък получи възможност да му се отплати няколко години по-късно. Рекетьори бяха започнали да изнудват бащата на Мани и Гоунт се обърна към някои свои познати във ФБР. Бащата беше оставен на мира завинаги.