— Значи съм била права…
— Аха — усмивката му се разшири в мрака. — Понякога чувствата са толкова силни, че проникват дори през дебелата кожа на детектива…
Тя се намести в прегръдката му, ръцете й се увиха около врата му, челото й опря в гърдите му.
— Уморена съм — промълви. — Не съм предполагала, че властта е толкова изтощителна…
— Изтощението е заложено в самата дефиниция на тази дума — отвърна Кроукър. — Съмнявам се, че Доминик някога ти е разяснявал този факт, независимо от близостта ви…
— Той не беше дълго време на власт — поклати глава тя. — Не знам как е успял да го направи…
Кроукър знаеше какво иска да каже с тези думи — че тя не знае как да се справи с властта. А може би, че не желае да се възползва от нея…
— Май ще е най-добре да звънна на Лилехамър и да му кажа, че приемаш — рече той. — Няма смисъл да събуждаме подозренията му повече от необходимото — вдигна слушалката и добави: — Сигурен съм, че ще бъде много доволен…
Набра номера, в слушалката настъпи глуха тишина, предшестваща включването на заглушителните устройства. После насреща вдигнаха. Даде кодовия си псевдоним, телефонистката каза да почака. След серията прещраквания на електронните пазачи, отстранили всички подозрителни шумове е желязна последователност, в мембраната бръмна гласът на Лилехамър.
— Операцията започва — съобщи му Кроукър. — Тя прие условията.
— Отлично — каза Лилехамър. — От какво имаш нужда?
— От документи — отвърна Кроукър. — Заминаваме за Токио.
— За Токио ли?
— Да, нашият човек е там — предаде му данните за полета и приключи: — Просто трябва да направиш необходимото.
— В рамките на три часа ще получиш всичко необходимо в хотела, по специален пратеник — отвърна Лилехамър. — Нали оттам се обаждаш?
— Аха — изръмжа Кроукър. — И още нещо, приятел… Трябва да те видя на летището, няколко минути преди полета.
— Разбрано.
Остави слушалката и едва тогава усети потта върху лицето си. Край, връщане назад няма, рече си той. После се извърна към Маргарет, която мълчаливо го наблюдаваше.
По колко начина ще се опита да ни прецака? — попита тя.
— Надявам се, че няма да му дадем дори да се опита — отвърна Кроукър и побърза да се приближи до нея, сякаш заразен от контакта си с телефонната слушалка. Тя вдигна ръка и отметна кичур коса от челото си. Колко прост и все пак чисто неин жест, помисли си той.
Мълчаха дълго, после той се размърда и тихо попита:
— Какво има между теб и Фейт?
— Не знаеш нищо за нея — хладно отсече тя. — Затова нямаш право да ми задаваш подобни въпроси.
— Не мислиш ли, че нашите отношения ми дават това право?
Маргарет вдигна глава да го погледне, понечи да каже нещо, но после се отказа. Улицата зад гърба й беше широка и пуста, вятърът тъжно виеше около мрачните правоъгълници на сградите, издигнати в памет на нещо отдавна забравено, превърнали се в убежище на митични чудовища…
Раменете й изведнъж се разтресоха, той помисли, че отново плаче. Но рязкото поемане на дъх доказа обратното — тя се смееше.
— Май Господ ме наказва за всички грехове, при това по особено комичен начин… Омъжена съм за жалък сицилианец, когото трябва да търпя Бог знае докога; длъжна съм да върша работата на брат си под негово прикритие, а едновременно с това съм безнадеждно влюбена в едно бивше ченге, което работи за ФБР… — смехът й стана доста горчив: — Е, какво ще стане с мен?
Какво би могъл да й отговори Кроукър? Какъв отговор желае самият той?
Животът е пълен с неправилни избори и погрешни решения, много му се искаше този път да е различно. Изборът да бъде ясен и осъзнат, рисковете — също. Но как може да бъде сигурен? Отговорът на този въпрос беше прост: няма начини толкоз!
Ръцете й се стегнаха около врата му, устните й се впиха в неговите. Бяха солени и той едва сега разбра, че беше плакала. Тихо и мълчаливо, също както в конюшнята на Фейт…
— Искаш да знаеш какви са отношенията между мен и мащехата ми, така ли? — тихо прошепна тя, когато най-сетне откъсна устните си. — Добре, ще ти кажа… Подозирам я. В какво ли? В това, което за нея е било просто едно делово решение и нищо повече. Когато татко се разболя, не беше в състояние вече да ръководи бизнеса и се превърна в бреме, тя го е убила!