Бяхме спрели на паркинга на търговски комплекс в град Ориндж, на Тъстин Булевард. „Бук Карнъвъл“ беше малка книжарница между един музикален магазин и някакво празно помещение. На три врати от нея забелязах магазин за оръжие.
Имаше само един вход за клиенти. Преди да заемем позиция на паркинга, бяхме заобиколили зад търговския комплекс и бяхме видели заден вход с името на магазина. Имаше звънец и надпис „НАТИСНИ ЗВЪНЕЦА ЗА ДОСТАВКИ“.
В един идеален свят щяхме да завардим и двата входа най-малко с двама души. Бакъс можеше да влезе и през предния вход като клиент, и през задния като доставчик. В днешния свят обаче няма нищо идеално. Валеше и бяхме само двамата. Паркирахме мерцедеса на разстояние пред търговския комплекс, но достатъчно близо, за да виждаме и да се намесим, ако се наложи.
Предният щанд и касата бяха точно зад витрината на „Бук Карнъвъл“. Това работеше в наша полза. Скоро след като го видяхме да отваря книжарницата, Ед Томас застана зад щанда Отключи чекмеджето на касата и разговаря по телефона. Задната част на книжарницата тънеше в мрак. Когато Ед напускаше поста си и отиваше към лавиците и витрините отзад, го изгубвахме от поглед и ни обземаше паника.
На идване Рейчъл ми беше разказала за джипиес предавателя под колата й и за потвърждението, че колегите й са я Използвали като примамка за Бакъс. И ето че сега седяхме 11 наблюдавахме мой бивш колега и в известен смисъл също го използвахме за примамка. Това не ми се струваше съвсем Редно. Искаше ми се да отида и да кажа на Ед, че е под прицел, че трябва да си вземе почивка, да напусне града. Обаче не го направих, защото знаех, че ако Бакъс наблюдава Томас и види каквото и да било отклонение от нормалното, може да пропуснем единствения си шанс да го заловим. Затова двамата с Рейчъл се отнесохме егоистично към живота на Ед Томас, макар да съзнавах, че в бъдеще ще ме измъчват угризения. Не знаех само колко силни ще са — зависеше от това как ще се развият събитията.
Първите клиенти за деня бяха две жени — дойдоха малко след като Томас отвори. И докато се ровеха в книгите, пред книжарницата спря кола, от която слезе мъж. Бе прекалено млад, за да е Бакъс, затова не вдигнахме тревога. Мъжът излезе припряно и без да купи книга. Когато двете жени си тръгнаха с покупките си, слязох от мерцедеса и тичешком прекосих паркинга до навеса пред оръжейния магазин.
С Рейчъл бяхме решили да не включваме Томас в разследването си, обаче това нямаше да ми попречи да вляза в книжарницата с разузнавателна цел. Щях небрежно да възстановя познанството си с Томас и да видя дали вече не е усетил, че го наблюдават. Затова щом първите клиенти за деня си тръгнаха, се задействах.
Първо се вмъкнах в оръжейния магазин, тъй като той се намираше най-близо до колата и на всеки, който наблюдаваше паркинга, щеше да му се стори странно, че съм паркирал в единия край и отивам направо в книжарницата, която бе в другия край. Нехайно обходих с поглед лъскавите оръжия под стъклената витрина и после хартиените мишени на задната стена. Бяха обичайните силуети, но имаше и варианти с лицата на Осама бен Ладен и Саддам Хюсеин. Предположих, че това се търси най-много.
Когато мъжът зад щанда попита какво ще обичам, отговорих, че само разглеждам, и излязох от магазина. Запътих се към „Бук Карнъвъл“, като първо спрях да надникна в съседното празно помещение. През мътното стъкло видях кашони, на които бяха написани заглавия на книги. Явно Томас използваше помещението за склад. На вратата имаше надпис „ДАВА СЕ ПОД НАЕМ“, следван от телефонен номер, който запомних в случай, че по-късно ни потрябва за нещо.
Влязох в „Бук Карнъвъл“. Ед Томас стоеше зад щанда, усмихнах се и той се усмихна в отговор, но виждах, че през първите няколко секунди не може да си спомни откъде ме познава.
— Хари Бош — възкликна Томас накрая.
— Здрасти, Ед, как я караш?
Ръкувахме се и в очите му зад очилата зърнах топлина, която ми хареса. Бях съвсем сигурен, че не съм го виждал от банкета по случай пенсионирането му в Спортната хижа в Долината преди шест-седем години. Косата му бе почти съвсем бяла. Обаче все още беше висок и слаб, какъвто го помнех от службата. Имаше обичая на местопрестъпление да пише в бележника си, като го държи високо и близо до лицето си, защото очилата му винаги изоставаха с една-две рецепти зад очите му. Заради тая поза в отдела му лепнаха прякора Богомолката. Внезапно си го спомних. Спомних си, че на обявата за банкета по случай пенсионирането му имаше карикатура на Ед като супергерой с пелерина, маска и голямо „Б“ на гърдите.