— Как върви книжарският бизнес?
— Добре е, Хари. Какво те води насам от големия лош град? Чух, че преди две години си се пенсионирал.
— Да. Обаче мисля да се върна на работа.
— Липсва ли ти?
— Нещо такова. Ще видим как ще тръгне.
Той като че ли се изненада и тогава разбрах, че не му липсва абсолютно нищо от службата. Винаги бе обичал да чете книги и си носеше четиво на дежурство. Сега си взимаше пенсията и си имаше тази книжарница. Живееше си Добре без всички гадости на полицейската работа.
— Случайно ли минаваш оттук?
— Всъщност не. Помниш ли някогашната ми партньорка, Киз Райдър?
— Да, естествено. И тя е идвала тук.
— Точно това имах предвид. Тя ми помогна в нещо и искам да й направя малък подарък. Помня, че веднъж ми разказа за твоята книжарница и спомена, че в района нямало друга, от която човек можело да купи книга с автограф на Дийн Кунц. Затова се чудех дали не ти е останала някоя. Ще ми се дай я подаря.
— Мисля, че ще намеря нещо. Чакай да проверя. Тия книги свършват бързо, обаче обикновено пазя по някоя за специални случаи.
Той ме остави на щанда и тръгна към вратата в дъното, която, изглежда, водеше към склад. Реших, че там е задната врата за доставки. Щом Ед изчезна, се наведох и погледнах лавиците отдолу. Видях малък видеодисплей с екран, разделен на четири части. В книжарницата имаше четири камери, които показваха касата и мен, надвесен над щанда, изглед от цялото помещение, група лавици и задния склад, където Томас наблюдаваше подобен екран.
Разбрах, че гледа мен, надвесен над своя щанд. Изправих се и припряно се опитах да измисля обяснение за действията си. След малко Томас се върна с книга в ръце.
— Намери ли каквото търсеше, Хари?
— Моля? А, искаш да кажеш, че надничах под щанда ти ли? Просто се чудех дали ти, нали разбираш, понеже си бивше ченге, имаш някакви защитни средства. Мислил ли си, че може да се появи някой, когото познаваш от едно време?
— Взимам предпазни мерки, Хари. Не се тревожи.
Кимнах.
— Радвам се да го чуя. Това ли е книгата?
— Да. Тя няма ли я? Излезе миналата година.
И ми показа книга, озаглавена „Лицето“. Не знаех дали Киз я има, но щях да я купя.
— Нямам представа. С автограф ли е?
— Да, с автограф и дата.
— Добре, взимам я.
Докато той я таксуваше, се опитах да завържа общ разговор, който всъщност си беше съвсем конкретен.
— Видях, че имаш камера под щанда. Струва ми се малко много за книжарница.
— Може да се изненадаш, обаче хората обожават да крадат книги. В дъното имам библиографски рядкости, книги, които купувам и продавам на колекционери. Една от камерите ми е насочена право натам и тъкмо тая сутрин спипах един хлапак да пъха „Пътуването на Ник“ в панталона си. Ранните издания на „Пелекано“ се намират трудно. Щях да изгубя около седемстотин долара.
Това изглеждаше нелепо голяма сума само за една книга. Никога не бях чувал заглавието, обаче предположих, че трябва да е отпреди петдесет или сто години.
— Повика ли ченгетата?
— Не, само го сритах по задника и му казах, че ако пак се върне, ще се обадя в полицията.
— Ти си добър човек, Ед. Трябва да си омекнал, след като напусна. Съмнявам се, че Богомолката щеше да пусне малкия просто така.
Подадох му две двайсетачки и той ми върна рестото.
— Богомолката отдавна го няма. И жена ми не смята, че съм омекнал. Мерси, Хари. И предай много поздрави на Киз.
— Добре, непременно. Виждал ли си някой друг от отдела?
Още не исках да си тръгна. Интересуваха ме и други неща, затова продължих да приказвам. Вдигнах поглед нагоре и забелязах малка двустранна камера, монтирана почти до тавана. Единият обектив гледаше надолу към касата, а другият обхващаше цялата книжарница. Светеше червена лампичка и видях тънък черен кабел, който излизаше от кожуха на камерата и потъваше в окачения таван. Докато Томас отговаряше на въпроса ми, си мислех за възможността Бакъс да е идвал в книжарницата и да е бил записан от камерите.
— Не — каза Ед. — Оставих всичко това в миналото. Ти твърдиш, че ти липсва, Хари, обаче на мен изобщо не ми липсва. Честно.
Кимнах в знак, че го разбирам, макар че всъщност не го разбирах. Някога Томас беше добро ченге и добър детектив. Взимаше работата присърце. Това бе една от причините, поради които Поета го беше взел на мушка. Струваше ми се, че сам не вярва в думите си.
— Хубаво — отвърнах. — Ей, имаш ли на запис на хлапака, Дето сутринта си го изритал от книжарницата? Искам да БИДЯ как се опитва да те ограби.
— Не, не правя записи. Камерите не са скрити и на вратата има предупредителен стикер. Това би трябвало да е превантивна мярка, обаче някои хора са тъпи. Записващата система е прекалено скъпа и поддръжката изисква много усилия. Затова имам само наблюдателни камери.