Рейчъл се поизправи на седалката.
— Будалкаш ли ме?
— Не. Книгите били от колекцията на някакъв човек, която Ед разпродавал. Затова били подпечатани и следователно могат да се проследят. Затова Бакъс ги е изгорил в оня варел. Не е можел да допусне възможността да останат невредими след взрива и да ги свържат с Томас.
— Защо?
— Защото определено крои нещо тук. Сигурно е нарочил Томас.
Запалих двигателя.
— Къде отиваш?
— Отзад, за да се уверя, че всичко с доставката е наред. Освен това е добре от време на време да променяме позицията си.
— А, сега пък ми предаваш уроци по елементарно наблюдение.
Без да отговоря, заобиколих отзад и видях кафявия ван на доставчика, паркиран до отворения заден вход на „Бук Карнъвъл“. Подминахме го и за миг зърнах доставчика да мъкне няколко кашона по рампата към вана си. Рекламациите, предположих и без колебание продължих нататък.
— Всичко е наред — отбеляза Рейчъл.
— Да.
— Не си се издал пред Томас, нали?
— Не. Той заподозря нещо, обаче звънецът ме спаси. Исках първо да поговоря с теб. Струва ми се, че трябва да му обясним положението.
— Вече приказвахме за това, Хари. Ако го включим в играта, той може да промени поведението си и да се издаде. Ако го е наблюдавал, Бакъс ще забележи и най-дребната промяна.
— А ако не го предупредим и нещо се обърка…
Не довърших. Вече два пъти бяхме водили тоя спор и втория път бяхме застанали на противоположни мнения. Класическо противоречие на намерения. Да осигурим ли безопасността на Томас с риск да изпуснем Бакъс? Или да рискуваме безопасността на Томас, за да се приближим към Бакъс? Всичко се свеждаше до средствата за постигане на целта и никои от нас двамата нямаше да е доволен, както и да се развиеха събитията.
— Това означава, че не бива да допуснем нещо да се обърка — заяви Рейчъл.
— Да. Какво ще кажеш да повикаме подкрепление?
— И аз смятам, че е прекалено рисковано. Колкото повече хора съберем тук, толкова по-голяма става вероятността да го подплашим.
Кимнах. Имаше право. Намерих място в другия край на паркинга. Обаче не се заблуждавах. В дъждовния уикенд нямаше много коли и привличахме вниманието. Започвах да си мисля, че сме като камерите на Ед Томас. Само за отблъскване на евентуални нападатели. Бакъс може да ни беше видял и това да му бе попречило да изпълни плана си. Засега.
— Клиент — съобщи Рейчъл.
Към книжарницата се приближаваше жена. Стори ми се позната и изведнъж си я спомних — от Спортната хижа.
— Това е съпругата му. Веднъж съм я виждал. Май се казва Пат.
— Дали му носи обяда, как мислиш?
— Възможно е. Или и тя работи в книжарницата. Известно време наблюдавахме входа, обаче нямаше нито следа от Томас и жена му. Обезпокоих се, извадих мобифона си и се обадих в книжарницата с надеждата, че звънът ще ги привлече към щанда, където се намираше телефонът.
Само че отговори женски глас и въпреки това около щанда не се мяркаше никой. Побързах да затворя.
— Сигурно има телефон в склада.
— Кой ти вдигна?
— Жена му.
— Да ида ли да проверя?
— Не. Ако Бакъс наблюдава, ще те познае. Не бива да те вижда.
— Добре, тогава какво?
— Нищо. Сигурно обядват на масата, която видях в задната стая. Имай търпение.
— Нямам търпение. Не обичам да седя със скръстени ръце…
Замълча, защото видяхме Ед Томас да излиза от книжарницата. Беше с шлифер, чадър и куфарче. Качи се в колата, с която сутринта го бяхме видели да пристига, зелен форд „Иксплорър“. През витрината забелязах, че жена му сяда зад щанда.
— Ето го — казах.
— Къде отива?
— Може би да донесе обяд.
— Не и с куфарчето. Ще го проследим, нали?
— Да.
Фордът на Томас излезе от паркинга, насочи се към изхода и зави надясно по Тъстин Булевард. След като се вля в трафика, го последвах в дъжда. Извадих мобифона си и набрах номера на книжарницата. Отговори жената на Ед Томас.
— Здрасти, там ли е Ед?
— Не, няма го. Какво обичате?
— Пат, ти ли си?
— Да, кой се обажда?
— Бил Гилбърт. Преди години се запознахме в Спортната хижа. Аз съм бивш колега на Ед от управлението. Имам път насам и реших да се отбия в книжарницата. Той ще дойде ли?
— Не знам. Отиде да прави оценка и може да се забави до довечера заради дъжда и голямото разстояние.
— Оценка ли? Каква оценка?
— На книжна колекция. Някой иска да продаде книгите си и Ед отиде да види колко струват. Това е чак в долината Сан Фернандо и доколкото разбрах, колекцията е голяма. Ед ме предупреди, че може да се наложи довечера аз да затворя книжарницата.