Опита се да продължи напред, без да мисли за растящите си опасения. Поколеба се дали да не се върне и да излезе, преди да са я разкрили. Ала тогава чу гласовете и разбра, че не бива да отстъпва.
— Къде е Чарлз?
— Казах да седнеш.
Думите идваха от неизвестна посока. Плющенето на дъжда навън, бушуването на реката и натрупаните навсякъде книги скриваха произхода на шумовете. Чуваше гласовете, ала не знаеше откъде идват.
Чу още звуци и гласове. Шепот, сегиз-тогиз по някоя дума, изваяна от гняв или страх.
— Мислеше си…
Тя се наведе и остави фенерчето на пода. Още не беше го включила, а сега не можеше да поеме този риск. Навлезе в още по-дълбокия мрак на коридора. Вече бе проверила в предните стаи и знаеше, че гласовете идват от вътрешността на къщата.
Коридорът водеше до фоайе, от което в три различни посоки излизаха стаи. Когато стигна там, чу гласове на двама мъже и разбра, че идват някъде отдясно.
— Напиши го!
— Не виждам нищо!
После рязко изсъскване. Дръпване на завеса от прозорец.
— Ето, сега виждаш ли? Напиши го, иначе веднага ще сложа край!
— Добре! Добре!
— Точно, както ти го диктувам. „В късна нощ — преди години…“3
Рейчъл знаеше какво е това. Позна думите на Едгар Алан По. И знаеше, че това е Бакъс, макар че гласът му звучеше различно. Отново използваше поезията, пресъздаваше престъплението, отнето му преди много години. Бош имаше право.
Влезе в стаята вдясно и установи, че няма никой. В средата имаше билярдна маса, изцяло покрита с книги. Разбираше какво е направил Бакъс. Беше примамил Ед Томас тук, защото човекът, който бе живял в тази къща, Чарлз Търънтайн, беше колекционер. Поета бе знаел, че Томас ще дойде за колекцията му.
Понечи да се обърне, за да излезе от стаята и да провери следващата. Ала още преди да помръдне повече усети, че в шията й опира студеното дуло на пистолет.
— Здравей, Рейчъл — с хирургически променения си глас я поздрави Робърт Бакъс. — Каква изненада да те видя тук.
Тя се вцепени и в този момент разбра, че Бакъс не може да бъде изигран по никакъв начин, че знае всички номера и подходи. Рейчъл имаше един-единствен шанс. Бош.
— Здравей, Боб. Отдавна не сме се виждали.
— Да, така е. Искаш ли да оставиш оръжието си тук и да дойдеш с мен в библиотеката?
Рейчъл остави зигзауъра върху една от купчините книги на билярдната маса.
— Аз пък си мислех, че цялата къща е библиотека, Боб.
Бакъс не отговори — сграбчи я отзад за яката, притисна пистолета в гърба й и я бутна напред. Излязоха от стаята и влязоха в съседната, малко помещение с два дървени стола с високи облегалки, обърнати към голяма каменна камина. В нея не гореше огън и Рейчъл чу дъжда, който се стичаше по комина. В камината се бе образувала локва. Дъждът обливаше прозорците от двете й страни и скриваше гледката навън.
— Случайно имаме точно толкова столове, колкото са ни нужни — рече Бакъс. — Заповядай, седни.
Завъртя я грубо пред единия стол и я натисна надолу. Бързо я претърси за други оръжия, после се отдръпна и пусна нещо в скута й. Рейчъл погледна другия стол и видя Ед Томас. Китките му бяха завързани за стола с широка лепенка. С още две лепенки шията му бе завързана за облегалката. В устата му беше напъхана платнена салфетка и лицето му бе тъмночервено.
— Боб, стига вече — каза Рейчъл. — Вече доказа каквото искаше. Няма…
— Сложи лентата на дясната си китка и я завържи за страничната облегалка на стола.
— Моля те, Боб. Нека…
— Действай!
Тя уви пластмасовата лента около страничната облегалката и китката си.
— Стегнато, но не прекалено. Не искам да остави следа.
Когато Рейчъл свърши, той й каза да постави свободната си ръка върху другата странична облегалка, приближи се и й постави другата лента. Накрая отстъпи назад, за да се възхити на работата си.
— Така.
— Боб, двамата сме направили много хубави неща заедно. Защо правиш това?
Бакъс я погледна и се усмихна.
— Не знам. Но хайде да поговорим за това по-късно. Трябва да приключа с детектив Томас. Отдавна трябваше да го направим. И само си помисли, Рейчъл, ти ще гледаш. Каква рядка възможност!
Бакъс се обърна към Томас и измъкна салфетката от устата му. После бръкна в джоба си и извади сгъваем нож. Отвори го и със светкавично движение преряза лентата на дясната китка на жертвата си.
— Е, докъде бяхме стигнали, детектив Томас? До третия ред, струва ми се.
— По-скоро до последния.
Рейчъл позна гласа на Бош — бе се разнесъл зад нея. Обърна се да погледне, но високата облегалка й попречи.
Неподвижно държах пистолета напред в опит да измисля най-добрия начин да се справя с него.