— Хари — спокойно каза Рейчъл. — Той държи пистолет в лявата си ръка и нож — в дясната. Силната му ръка е дясната.
Казах му да остави оръжията. Той се подчини, без да се колебае. Това ме смути — сякаш преминаваше прекалено бързо към резервния си план. Друго оръжие ли имаше? Или в къщата имаше друг убиец?
— Рейчъл, Ед, добре ли сте?
— Да — отвърна Рейчъл. — Накарай го да легне по очи, Хари. В джоба му има сковаващи ленти.
— Къде е пистолетът ти, Рейчъл?
— В другата стая. Накарай го да легне, Хари.
Пристъпих напред, обаче спрях да огледам Бакъс. Той отново се бе променил. Вече не приличаше на човека, който се бе представил като Шанди. Нямаше брада, нямаше шапка върху сивата коса. Лицето и главата му бяха бръснати. Изглеждаше съвсем различен.
Направих още една крачка напред, но отново спрях. Изведнъж си помислих за Тери Маккейлъб, жена му, дъщеря му и доведения му син. Помислих си за общото ни призвание и за изгубеното. Още колко злодеи щяха да останат на свобода заради убийството на Тери? Обзе ме ярост, силна като реката. Не исках да карам Бакъс да ляга на земята, да го сковавам и да гледам как го отвеждат с патрулна кола, за да го затворят до края на живота му като световноизвестна звезда. Исках да му отнема всичко онова, което беше отнел от приятеля ми и от всички други.
— Ти уби мой приятел — казах. — И затова…
— Недей, Хари — помоли ме Рейчъл.
— Съжалявам — отвърна Бакъс. — Обаче аз свърших доста работа. Кой може да е този твой приятел?
— Тери Маккейлъб. Той беше и твой приятел и ти…
— Всъщност исках да се погрижа за Тери. Да, той имаше потенциала да стане заплаха за мен. Но аз…
— Млъквай, Боб! — извика Рейчъл. — Ти не беше достоен дори да носиш обяда на Тери. Прекалено е опасно така, Хари. Повали го на земята! Хайде!
Потиснах гнева си и се съсредоточих върху ситуацията. Тери Маккейлъб отстъпи назад в здрача. Приближих се към Бакъс, като се питах какво иска да ми каже Рейчъл. Да го поваля ли? Нима искаше да го застрелям?
Направих още две крачки.
— Легни — заповядах. — Далече от оръжията.
— Както кажеш.
Той се обърна, сякаш за да се отдръпне от захвърлените на пода оръжия и да избере място да легне.
— Тук има локва. Камината тече.
И без да изчака отговора ми, пристъпи към прозореца. Изведнъж разбрах какво ще направи.
— Не, Бакъс!
Ала думите ми не го спряха и той се хвърли с главата напред към прозореца. Дограмата се беше скапала от годините на слънце и дъждове като днешния, дървото се пръсна и се посипаха стъкла. Втурнах се към дупката и видях блясъка на втория пистолет на Бакъс. Резервният план.
Две бързи изтрещявания и чух куршумите да изсвирват покрай мен. Наведох се и отвърнах на огъня, без да гледам. После клекнах на пода, придвижих се под прозореца и надникнах от другата страна. Бакъс го нямаше. На земята видях малък двузаряден деринджър. Второто му оръжие беше малък пистолет и сега той бе невъоръжен, освен ако нямаше втори резервен план.
— Ножът, Хари — извика зад мен Рейчъл. — Освободи ме!
Грабнах ножа от пода и бързо прерязах пластмасовите ленти на китките й. Обърнах се към Томас и пъхнах ножа в дясната му ръка, за да може да се освободи сам.
— Извинявай, Ед — казах.
По-късно щях да му се извиня както трябва. Отново се извъртях към Рейчъл, която стоеше до прозореца и се взираше в здрача. Беше вдигнала пистолета на Бакъс.
— Виждаш ли го?
Отидох при нея. Трийсетина метра наляво течеше реката. Преливащите води носеха цял дъб, изтръгнат от корените. Зърнах движение и видях Бакъс да изскача иззад бугенвилиите и да се хвърля към оградата, която предпазваше хората от реката. В момента, в който се покатери на нея, Рейчъл вдигна пистолета и изстреля два куршума. Бакъс се строполи на чакъла до канала, но отново скочи и се затича. Не го беше улучила.
— Не може да мине през реката — казах. — В безизходица е. Насочва се към моста при Сатикой.
Знаех, че ако стигне до моста, ще го изпуснем. Можеше да пресече и да изчезне в квартала от западната страна на канала или в търговската част край Десото.
— Аз ще тръгна оттук — каза Рейчъл. — Ти вземи колата и го пресрещни. Ще го сгащим на моста.
— Ясно.
Хукнах към вратата и пороя. Извадих мобифона си и го подхвърлих на Томас.
— Повикай ченгетата, Ед — извиках през рамо. — Докарай ни подкрепление.
Глава 42
Рейчъл извади пълнителя от пистолета на Бакъс и установи, че са изстреляни само два патрона — от самата нея. Зареди го отново и се приближи до прозореца.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита иззад нея Ед Томас.