И навсякъде се носеше бучене. Имаше поне два бензинови генератора, които снабдяваха лагера с електричество. Освен това отляво на палатките бяха паркирани две големи каравани, чиито климатици също бръмчаха.
— Хайде първо да влезем вътре. — Шери Дей посочи едната каравана. — Рандал обикновено е там.
Караваната не се отличаваше от всички други каравани по магистралата. Имаше регистрационен номер от Аризона. Дей почука на вратата и я отвори, без да чака отговор. Качиха се по стълбичката и влязоха. Вътре не приличаше на обикновена каравана. Стените и домашните удобства ги нямаше. Продълговатото общо помещение бе обзаведено с четири сгъваеми маси и много столове. До задната стена имаше плот с обичайната офисна техника — компютър, факс, ксерокс и кафемашина. Две маси бяха отрупани с хартия. На третата имаше голяма фруктиера с плодове, нелепа в тази обстановка. Масата за хранене, предположи Рейчъл. Човек трябваше да яде даже в такова гробище. На четвъртата маса седеше мъж с мобилен телефон. Пред него имаше отворен лаптоп.
— Сядай — каза Дей. — Ще те представя веднага щом свърши разговорът.
Рейчъл седна на масата за хранене и предпазливо подуши въздуха. Климатикът работеше с рециклиран въздух. Миризмата от разкопките не се усещаше. Нищо чудно, че ръководителят на операцията бе тук. Тя погледна фруктиерата с плодове и си помисли дали да не хапне малко грозде, но се отказа.
— Заповядай, вземи си плодове — покани я Дей.
— Не, благодаря.
— Вземи си де.
Дей откъсна няколко зърна грозде. Рейчъл се почувства глупаво, задето бе отказала. Мъжът с телефона, най-вероятно агент Алпърт, говореше прекалено тихо и не можеше да го чуе.
Лявата стена на караваната бе покрита със снимки от разкопките. Рейчъл извърна очи. Не искаше да разглежда фотографиите, преди да е обиколила палатките. Обърна се и погледна през прозореца до масата. Оттам се разкриваше великолепен изглед към пустинята. Виждаше се низината и цялата верига хълмове. За миг се зачуди дали гледката означава нещо. Дали Бакъс е избрал мястото заради гледката и в такъв случай какъв е нейният смисъл.
Когато Дей се обърна с гръб към нея, Рейчъл откъсна няколко зърна грозде и ги лапна наведнъж. В същия момент мъжът затвори телефона, изправи се и се приближи към нея с протегната ръка.
— Специален агент Рандал Алпърт. Радваме се, че сте тук.
Рейчъл стисна ръката му, преглътна и отговори:
— Приятно ми е. Жалко, че се срещаме при такива обстоятелства.
— Но я вижте гледката! Определено е по-хубава от тухлената стена, която се вижда от прозореца ми в Куонтико. И поне е краят на април, а не август. Тогава щеше да е ужасно.
Той беше втори Боб Бакъс. Командваше парада в Куонтико и поемаше само големите случаи, а този бе голям естествено. Рейчъл реши, че не го харесва. Шери Дей беше права, Алпърт наистина бе адаптивен.
Винаги беше смятала, че агентите от „Поведенчески проучвания“ са два вида. Първите бяха „адаптивни“. Те много приличаха на хората, които преследваха. Бяха способни да се ограждат със защитна стена. Можеха да прескачат от случай на случай като сериен убиец, без да им влияят ужасът, угризенията и истината за природата на злото. Наричаше ги „адаптивни“, защото можеха да нагаждат нещата, както ги устройва. Масовото гробище се превръщаше в красива гледка, различна от Куонтико.
Наричаше втория тип „преживяващи“, тъй като поемаха в себе си целия ужас. Той се превръщаше в огъня, на който се грееха. Използваха го, за да се ангажират и мотивират, да си вършат работата. За Рейчъл те бяха по-добрите агенти, защото бяха готови на всичко, за да заловят престъпника и да приключат следствието.
Определено бе по-здравословно да си адаптивен. Да можеш да продължаваш напред без багаж. В коридорите на „Поведенчески проучвания“ витаеха призраците на преживяващите, агентите, които не можеха да изминат разстоянието и за които бремето беше станало непосилно. Агенти като Джанет Нюкъм, която бе налапала дулото на пистолета си, Иън Фентън, който беше блъснал колата си в един стълб, и Тери Маккейлъб, който буквално бе оставил сърцето си в службата. Рейчъл помнеше всичките и най-добре помнеше Боб Бакъс, абсолютния адаптивен, агента, който едновременно беше ловец и плячка.
— Разговарях по телефона с Браз Доран — продължи Алпърт. — Каза да ви предам поздравите й.
— Тя в Куонтико ли е?