— Да. Получава агорафобия от това място и сега движи нещата оттам. Е, агент Уолинг, знам, че сте наясно с положението. Ситуацията е деликатна. Радвам се, че сте тук, но присъствате само като наблюдател и навярно като свидетел.
Не й харесваше, че се държи толкова официално с нея.
— Като свидетел ли? — попита Рейчъл.
— Може да ни дадете някои идеи. Вие познавате този човек. Повечето от нас са разследвали банкови обири по време на онази история с Бакъс. Аз постъпих в отдела точно след вашия случай. Шери е една от малкото, които са оттогава.
— След моя случай ли?
— Разбирате какво искам да кажа.
— Може ли вече да видя разкопките? Искам да се запозная с резултатите ви.
— Да, Шери веднага ще ви заведе. Днес няма какво друго да видите, освен един труп.
„Говори като истински адаптивен“ — помисли си Рейчъл. Погледна Дей и тя й кимна в мълчаливо потвърждение.
— Но преди това искам да обсъдим нещо.
Знаеше какво предстои, но остави Алпърт да го каже. Той отиде в предния край на караваната и посочи пустинята през стъклото. Рейчъл проследи посоката, ала не видя нищо освен хребета на хълмовете.
— Е, от този ъгъл всъщност не можете да го видите — заяви агентът, — но сме написали на земята с адски големи букви: „СНИМА СЕ ФИЛМ — ЗАБРАНЕНО ЗА САМОЛЕТИ. ПАЗИ ТИШИНА“. Страхотна идея, нали? Мислят си, че сме кинаджии. Това ги държи настрани.
— Какво искате да кажете?
— Какво искам да кажа ли? Искам да кажа, че сме си опекли работата. Никой не знае и това положение трябва да се запази.
— И намеквате, че аз ще се раздрънкам пред медиите, така ли?
— Не, не намеквам такова нещо. Казвам ви същото, като на всеки друг, който идва тук. Не искам медиите да се намесят. Искам този път да овладеем ситуацията. Разбирате ли?
Заповед на Бюрото, помисли си тя. Или пък Службата за професионална отговорност искаше да овладее положението. Предишния път разкритията на Бакъс бяха съсипали репутацията на „Поведенчески проучвания“. А и бяха невероятен провал за имиджа на Бюрото като цяло. Заради конкуренцията с Вътрешна сигурност както за бюджетни долари, така и за медийно внимание, ръководството на ФБР не желаеше пресата да научи за лудия агент убиец. Особено след като обществеността вярваше, че лудият агент убиец отдавна е мъртъв.
— Разбирам — спокойно отвърна Рейчъл. — Няма нужда да се безпокоите за мен. Вече свободна ли съм?
— Още нещо.
Той се поколеба за миг. За каквото и да ставаше дума, явно бе деликатно.
— Не всички участници в това разследване знаят за връзката с Робърт Бакъс. И не желая да научат.
— Какво искате да кажете? Хората, които работят тук, не знаят, че го е извършил Бакъс, така ли? Трябва да…
— Вие не водите това разследване, агент Уолинг. Не се опитвайте да си го присвоите. Доведохме ви тук да наблюдавате и помагате и нека си остане така. Няма да сме сигурни, че е бил Бакъс, докато…
— Да бе! Пръстовите му отпечатъци са по цялото устройство за глобално позициониране и начинът му на действие личи във всичко.
Алпърт ядосано погледна Дей.
— Шери не е трябвало да ви казва за отпечатъците, а що се отнася до начина на действие, нищо не е известно със сигурност.
— Това, че тя не е трябвало да ми казва, не означава, че не е вярно. Няма да успеете да го скриете, агент Алпърт.
Той сприхаво се засмя.
— Кой иска да скрие нещо? Вижте, ние само контролираме информацията. Ще дойде време да я разгласим. Нищо повече. Дори самото ви присъствие тук е показателно, нали така? Просто не искам вие да определяте какво да разгласите и на кого да го съобщите. Това е моя работа. Ясно ли е?
Рейчъл колебливо кимна и каза:
— Да, разбира се.
— Добре. Е, заведи я, Шери. Покажи й забележителностите.
Излязоха от караваната и докато я водеше към първата малка палатка, Дей каза:
— Е, определено спечели благоразположението му.
— Странно, някои неща просто не се променят. Според мен е невъзможно бюрокрацията да еволюира, да се учи от грешките си. Както и да е, няма значение. Какво сте открили?
— До този момент имаме осем чувала и газ за още два. Просто още не сме стигнали до тях. Класическа обърната пирамида.
Рейчъл познаваше този жаргон. Лично бе измислила част от него. Дей искаше да каже, че са намерили осем трупа и според данните от газовия анализ ги очакват още два. Трагичната история осигуряваше данни, от които се изграждаха модели на аналогично поведение. И преди се беше случвало — убиецът се връщаше с жертвите си на едно и също място и ги погребваше по радиални лъчи, излизащи от първия гроб във формата на обърната пирамида или римската цифра V. Бакъс неволно или нарочно следваше модел, основаващ се на данни, в чието събиране бе участвал като агент.