Естествено, докато Бюрото, местните власти и даже Рейчъл Уолинг се мобилизират в Амстердам, убиецът отдавна бил изчезнал. И повече никой не чул за Робърт Бакъс — поне доколкото знаеха източниците на Тери Маккейлъб.
Върнах дебелата папка в един от кашоните и продължих нататък. Скоро научих, че Маккейлъб не е работил само по стари случаи. Оказваше се, че се е занимавал с всичко, което е привличало вниманието му. Десетки папки съдържаха само по един вестникарски репортаж и бележки, нахвърляни на корицата на папката. Едни случаи бяха нашумели, други бяха напълно неизвестни. Беше събрал изрезки от вестници за Ласи Питърсън, бременната жена от Централна Калифорния, изчезнала преди две години на Бъдни вечер. Случаят дълго време бе привличал медийно и обществено внимание, особено след като откриха разчлененото й тяло в залива, където мъжът й казал на следователите, че е ловил риба по време на изчезването й. Една от бележките върху корицата на папката, носеща дата отпреди намирането на тялото, гласеше: „Определено мъртва — във водата“. И по-късно, преди арестуването на съпруга: „Има друга жена“.
Намерих и папка със сякаш пророчески бележки за Елизабет Смарт, дете, отвлечено в Юта, открито и върнато след близо година. Той вярно бе написал „жива“ под една вестникарска снимка на момиченцето.
Маккейлъб също неофициално беше следил случая с Робърт Блейк. Бившата телевизионна и кинозвезда бе обвинен в убийството на жена си. Бележките в папката бяха интуитивни и точни и накрая, когато делото беше стигнало до съда, се бяха потвърдили.
Трябваше да се запитам дали е възможно Маккейлъб да е въвеждал бележките в папките си и да им е поставял постара дата, използвайки сведения от медиите, за да изглежда, че предвижда различни аспекти или особености на заподозрените. Макар всичко да беше възможно, ми се струваше съвсем нереалистично да си мисля, че е правил така. Не виждах причина да извърши такова скрито престъпление срещу самия себе си. Бях убеден, че наистина е постигнал тези изключителни резултати.
Една от папките съдържаше вестникарски репортажи за новия отдел „Стари случаи“ в лосанджелиското полицейско управление. На корицата бяха написани имената и мобилните телефони на четирима детективи от отдела. Щом имаше номерата им, Тери явно бе успял да преодолее пропастта между лосанджелиското полицейско управление и ФБР. Знаех, че мобилните телефони на детективите не се съобщават на всеки срещнат.
Познавах един от тях — Тим Марсия. Известно време беше работил в холивудския участък, включително в отдел „Убийства“. Знаех, че е късно, обаче на ченгетата редовно им се обаждат по нощите. Знаех и че Марсия няма да се разсърди. Извадих мобифона си и набрах номера, който Маккейлъб бе записал срещу името му на корицата на папката. Марсия отговори веднага. Представих се, изпълних ритуала с любезностите след дългата раздяла и му обясних, че се обаждам във връзка с Тери Маккейлъб. Не го излъгах, обаче не му казах, че разследвам убийство. Споменах, че подреждам папките му по молба на жена му и съм се натъкнал на неговото име и номер. И че просто съм любопитен какви са били отношенията им.
— Навремето и ти разследва няколко стари случая, нали, Хари? Оная история в къщата ти миналата година тръгна от стар случай, не беше ли така?
— Да.
— Е, значи знаеш как става. Понякога се хващаш за сламка, търсиш помощ от всички възможни места. Веднъж Тери ми се обади и предложи услугите си. Не по конкретен случай. Струва ми се, че беше видял репортаж в „Таим“ за отдела, и каза, че ако искам да разработи профил, винаги е на мое разположение. Той беше един от добрите. Много се разстроих, когато научих за случилото се. Исках да отида на Каталина за траурната служба, обаче бях възпрепятстван.
— Както винаги. Изобщо стигна ли се дотам, че да му възложиш съставянето на профил?
— Да, използваха го и още няколко наши момчета. Знаеш как е. Управлението няма отдел за профили и понякога поръчките за Бюрото и Куонтико отнемат месеци. Така разполагахме с човек, който си разбираше от работата и не искаше нищо в замяна. Само искаше да работи. Затова го използвахме. Пращахме му едно-друго.