— И как се справяше?
— Биваше си го. Работехме по един интересен случай. Когато новият началник образува отдела, започнахме да преглеждаме откритите следствия. Свързахме шест случая — трупове, изхвърлени в Долината. Помежду им имаше някои прилики, обаче по-рано не ги бяха свързали. Пратихме материалите на Тери и той потвърди. Свърза ги с помощта на „психологически сходства“, както ги наричаше. Все още работим по тях, но поне знаем с какво сме се сблъскали. Искам да кажа, че сме улучили посоката. Не съм сигурен дали щяхме да стигнем дотук, ако Тери не ни беше помогнал.
— Чудесно, радвам се, че ви е помогнал. Ще предам на жена му и съм убеден, че това ще я зарадва.
— Добре. Е, Хари, връщаш ли се вече?
Очаквах да попита какво всъщност правя с папките на Маккейлъб, а не дали ще се върна в управлението.
— Какви ги говориш?
— Чу ли за тригодишния следпенсионен период, който обяви началникът?
— Не, какво е това?
— Той знае, че през последните години сме изгубили много способни хора. Всички скандали и прочее. И готиките хора си викат, какво пък, по дяволите, напускам. Затова шефът отваря вратата за хората. Ако кандидатстваш до три години след пенсионирането си и те одобрят, няма нужда пак да минаваш през Академията. Идеално за старци като теб.
Долових усмивката в гласа му.
— Значи три години, а?
— Да. Ти кога напусна, преди две и половина, нали?
— Горе-долу.
— Ами, ето. Помисли си. Бихме могли да те използваме в „Стари случаи“. Имаме седем хиляди открити следствия. Опитай, мой човек.
Не отговорих. Идеята да се върна ми дойде изневиделица. В този момент бях сляп за отрицателните моменти. Мислех само за това какво ще е пак да нося полицейската значка.
— Но пък сигурно добре си прекарваш като пенсионер. Интересува ли те нещо друго, Хари?
— Хм, не, това е всичко. Благодаря ти, мой човек, задължен съм ти.
— За теб винаги. И си помисли за тригодишния план. Ще си ни от полза, тук или в Холивуд.
— Да, благодаря. Може и да се върна. Ще си помисля.
Затворих телефона. Заобиколен от чужди фиксидеи, се замислих за своите. Замислих се за седемте хиляди гласа от гроба, които не бяха получили отговор. Повече от звездите, които виждаш нощем в небето.
Както си беше в ръката ми, мобифонът ми иззвъня, откъсна ме от унеса и го отворих. Очаквах да е Том Марсия, който се обажда да ми каже, че това с тригодишния план е само майтап. Обаче звънеше Грасиела.
— Виждам, че на яхтата свети — каза тя. — Още ли си там?
— Да, тук съм.
— Защо си останал до толкова късно, Хари? Изпуснал си последния ферибот.
— Тая вечер няма да се прибирам. Ще остана тук, за да приключа. Може би утре ще се върна. А може и да се наложи да дойда да си поговорим.
— Чудесно, утре не съм на работа. Ще си остана вкъщи, за да събирам багажа.
— Какъв багаж?
— Връщаме се на континента. Ще живеем в Нортридж. Приеха ме на старата ми работа в спешното отделение в „Холи Крос“.
— Реймънд ли е една от причините да се връщаш?
— Реймънд ли? Какво искаш да кажеш?
— Чудех се дали имаш проблеми с момчето. Чух, че не му харесва да живее на острова.
— Реймънд няма много приятели. Не се вписва в тукашната среда. Но преместването не е само заради него. Аз искам да се върна. Исках го още преди Тери да почине. Нали ти казах.
— Да, каза ми.
Тя смени темата.
— Имаш ли нужда от нещо? Какво ще ядеш?
— Намерих разни неща в кухнята на яхтата. Ще се оправя.
Грасиела отвратено изпъшка.
— Всички провизии са стари. Провери годността им преди да ги ядеш.
— Непременно.
Тя се поколеба, после зададе въпроса, заради който се бе обадила.
— Успя ли вече да откриеш нещо?
— Ами, намерих някои интересни неща. Обаче засега не изпъква нищо конкретно.
Замислих се за мъжа с шапката на Доджърс. Той определено изпъкваше, но още не исках да повдигам тази тема пред Грасиела. Исках да науча повече, преди да разговарям с нея за него.
— Добре — каза тя. — Но ще ме държиш в течение на нещата, нали?
— Нали така се уговорихме?
— Добре, Хари, ще се видим утре. В хотел ли ще отседнеш, или ще нощуваш на яхтата?
— Сигурно на яхтата. Ако нямаш нищо против.
— Нямам, разбира се.
— Чудесно. Може ли да те попитам нещо?
— Естествено. Какво?
— Понеже спомена за събиране на багаж, просто ми хрумна нещо. Колко често ходиш на континента? Нали се сещаш, в търговски комплекси, ресторанти или на гости на роднини.
— Веднъж месечно. Освен ако не се появи нещо конкретно и не се наложи да отида.
— Водиш ли децата?