— Какво ви е казал Тери за мен, че сте готова да ми се доверите? Да изберете мен. Ние с вас всъщност не се познаваме, Грасиела.
Тя кимна, като че ли въпросът и оценката ми бяха справедливи.
— По някое време в брака ни Тери ми разказа всичко за всичко. И за последния случай, по който сте работили заедно. Разказа ми какво се е случило и как взаимно сте си спасили живота. На яхтата. Това ме кара да смятам, че мога да ви се доверя.
Кимнах.
— Веднъж той ми каза нещо за вас, което запомних завинаги — прибави тя. — Каза ми, че не харесвал някои неща във вас, че не ги одобрявал. Струва ми се, имаше предвид начина, по който вършите нещата. Но в края на краищата, след всички ченгета и агенти, които познавал и с които бил работил, ако трябвало да избира човек, с когото да разследва убийство, това сте щели да сте вие. Точка. Каза, че щял да ви избере, защото не се предавате.
Усетих, че очите ми се напрягат. Сякаш чувах Тери Маккейлъб да го казва. Зададох въпрос, макар че вече знаех отговора.
— Какво искате да направя?
— Искам да разследвате смъртта му.
Глава 3
Макар да знаех какво ще поиска от мен Грасиела Маккейлъб, молбата й ме сепна. Тери Маккейлъб беше умрял на яхтата си преди месец. Бях чел за това в „Лас Вегас Сън“. Новината бе стигнала до вестниците заради филма. Агент на ФБР се подлага на трансплантация на сърце и после открива убиеца на донора си. Типично холивудска история и Клинт Истууд изигра главната роля, въпреки че е с двайсет години по-възрастен от Тери. Филмът постигна скромен успех, но въпреки това осигури на Тери известността, която му гарантираше некролог във вестниците из цялата страна. Една сутрин — тъкмо се бях прибрал — прегледах „Сън“. Смъртта на Тери заемаше малко място в края на втора страница.
Когато прочетох съобщението, ме побиха тръпки. Бях изненадан, ала не чак толкова. Винаги ми се беше струвало, че Тери живее живот назаем. Но в онова, което прочетох и чух, когато отидох на Каталина за погребението, нямаше нищо подозрително. Не бе издържало сърцето му — новото му сърце. То му беше донесло шест чудесни години, повече от средната продължителност при пациентите с трансплантация на сърце в страната, но и новият орган бе победен от същите фактори, които бяха унищожили първия.
— Не разбирам — казах на Грасиела. — Той е бил на яхтата и е умрял. Съобщиха, че било… сърцето му.
— Да, така е — потвърди тя. — Но се появи нещо ново. Искам да го проверите. Знам, че сте напуснали полицията, но миналата година с Тери гледахме по новините какво се е случило тук.
Погледът й обходи стаята и Грасиела махна с ръце. Говореше за случилото се в дома ми преди година, когато първото ми разследване след пенсионирането ми беше приключило толкова зле и с толкова много кръв.
— Знам, че продължавате да се занимавате с такива неща — продължи тя. — И вие сте като Тери. Не можеше да се откаже. Някои сте такива. Когато видяхме по новините какво се е случило, Тери каза, че ако се наложи да избере някого, това ще сте вие. Струва ми се, че искаше да ми каже, ако някога с него се случи нещо, да дойда при вас.
Кимнах и забих очи в пода.
— Обяснете ми какво се е появило и аз ще ви кажа какво мога да направя.
— Вие с него сте свързани, знаете ли?
Отново кимнах.
— Разказвайте.
Тя се прокашля. Премести се до ръба на дивана и започна.
— Аз съм медицинска сестра. Не знам дали сте гледали филма, но там ме направиха сервитьорка. Това не е вярно. Аз съм сестра. Разбирам от медицина. Разбирам от болници, абсолютно всичко.
Кимнах, без да я спирам.
— В патологията направиха аутопсия на Тери. Нямаше признаци за нищо необичайно, но решиха да направят аутопсия по молба на доктор Хансън, кардиолога на Тери, защото той искаше да види дали ще успеят да разберат какво се е случило.
— Ясно — обадих се. — И какво откриха?
— Нищо. Искам да кажа, нищо криминално. Просто сърцето е спряло да бие… и той е умрял. Случва се. Аутопсията показа, че мускулите на сърдечните стени са изтънявали, стеснявали са се. Кардиомиопатия. Тялото е отхвърляло сърцето. Взеха обичайните кръвни проби и толкова. Предадоха ми го. Тялото му. Тери не искаше да бъде погребан — винаги ми го е казвал. Затова го кремираха в „Грифин и Рийвс“ и след траурната служба Бъди ме изведе с децата на яхтата и направихме, както беше помолил Тери. Пуснахме го. Във водата. Беше много интимно. Много мило.
— Кой е Бъди?
— А, това е човекът, с когото Тери въртеше чартърния бизнес. Съдружникът му.
— Ясно. Ще го запомня.
Кимнах и се опитах да анализирам разказа й в търсене на пробойната, причината, поради която бе дошла при мен.